Подкарах към „Сушчевка“ и не след дълго забелязах струпания народ. Преминаващите автомобили намаляваха скоростта, но катаджията ги ругаеше и енергично размахваше палката си, за да се махнат по-бързо. Завивайки, успях някак да се вмъкна до банкета на пътя и спрях. Милиционерът вече тичаше към колата.
— Заминавай! Заминавай! — викна той. — Забранено е да се спира!
Извадих удостоверението, но някой от групата на следователите около обгорелия и изтърбушен автомобил, в който трудно можеше да се познае скъпият контешки мерцедес, вече викаше:
— Той е наш, наш е!
Изскочих от колата и се приближих до момчетата, сред които засега не виждах Меркулов.
Многото милиционерски и служебни коли, спрени до мястото на взрива, подсказваха, че случаят е необикновен. Отдалеч усещам момчетата от КГБ въпреки най-обикновените номера на старите им жигулита и волги. Не виждах обаче колите на „Бърза помощ“, което означаваше, че намиращите се в разкривения от взрива мерцедес вече са откарани.
Около мястото на експлозията целият асфалт беше осеян с малки парченца стъкло. По почернялата кола с една откъсната врата, която се въргаляше на около пет метра, естествено, не беше оцеляло нито едно стъкло.
В този момент забелязах Костя Меркулов, който вече бързаше насреща ми. Лицето му беше необикновено бледо и първото, което изстреля заедно с дима от цигарата, беше:
— Това е началото… Терор.
— Константин Дмитриевич, преувеличаваш. Извинявай, че закъснях, но бързах доколкото мога. Останал ли е някой жив?
— Почти не — отново избълва кълба цигарен дим Меркулов. — Шофьорът почина в колата на „Бърза помощ“ преди още да тръгне оттук. Може да се каже, че почина пред очите ми. А жената…
— Коя е тя? Успяхте ли да я разпознаете?
Меркулов пак дръпна от цигарата и замълча. След това отново ме обви с цигарен дим:
— Почти…
— Какво значи почти, Константин?
— Стори ми се, че я познавам. Някога лицето й се мяркаше по телевизията и май че веднъж видях снимката й във вестника. Но… лицето й е страшно обезобразено. Надявах се да дойдеш, преди да я откарат в „Склифосовски“7. Съвсем безнадеждна е…
— Познавам ли я? — намръщих се аз.
И отново Меркулов някак неопределено проточи:
— Възможно е… Ти трябва да кажеш…
Приближи се дежурният следовател Медников с някакъв младеж на около двайсет и пет.
— Константин Дмитриевич, още веднъж разпитах този момък, който е измъкнал шофьора от колата. Както и преди, казва, че шофьорът още е бил в съзнание, когато е твърдял, че именно жената е вкарала бомба в колата.
Насочих вниманието си върху момчето с шушляково яке и кафява заешка шапка. Приличаше на провинциалист и добър самарянин минувач, който първи се е хвърлил към горящата кола, както ми обясни Меркулов.
— Какво каза той? — попитах момчето.
— Постарайте се да повторите на старшия следовател. Какво се стеснявате като невеста? — с несвойствена за него грубост заповяда Меркулов.
Момчето започна да се изчервява. Само в един миг от герой се беше превърнал в разследван.
— Ами, общо взето… Той силно хъркаше, но истина ви казвам, гледаше ме в пълно съзнание. Не… въобще не бълнуваше, сигурен съм!
— Моля, дословно. Това е много важно! — настояваше Меркулов. — Повторете дословно как го е произнесъл шофьорът.
— Той каза: „Тази курва… тя донесе… динамита. Бомбата…“ И край — отсече момчето, мъчително припомняйки си казаното от шофьора на Гусев.
— Точно така ли беше? Сигурен ли сте?
Младежът кимна.
— Шофьорът вече е мъртъв — въздъхна Меркулов и добави: — Голяма загуба на кръв и изобщо…
— Да, изобщо е шанс да се оживее след такова нещо — поклатих глава, вдъхвайки силната миризма на изгоряло.
Отново, както преди малко в редакцията, бях обзет от чувство за тревога. Буквално с кожата си усещах някаква връзка между жената от колата на Гусев и проваленото заседание на редколегията. Избягвах да мисля, че в мерцедеса би могла да се окаже Татяна Холод, макар че тази мисъл трайно и настойчиво се опитваше да проникне в мозъка ми. Не, това не може бъде, защото просто не може да бъде!… Може да е била любовницата на Гусев, секретарката му, роднина или някоя жена от партията, която Гусев активно създаваше през последните два месеца… Може да е била, която и да е… Всяка! Татяна Холод — не, съвършено невероятно!… Изключено!