— Не, не мисля. Вие сте абсолютно здрав, Семьон Михайлович. Затова и попитах кога сте отписан… Мисля, че отдавна е трябвало да ви отпишат.
— На тях им го кажете!
— Добре, ще се опитам да поговоря с главния и с лекуващия лекар.
— Тогава хайде да се уговорим така. — Старчето се наведе към мене. — Ти се посъветвай с когото трябва за мене, а аз ще ти позвъня… Няма да чакам да ме повикаш. Само ми дай телефона си.
Дадох му служебния си номер.
— Мисли, Саша, мисли — каза той, прибирайки хартийката с телефонния ми номер под палтото си. — Главата на човека му е дадена да мисли, а не само да носи шапка.
Най-после се сбогува, изскочи от ладата и заситни към дъното на двора, разчупвайки леда на локвите.
„Да, колко ли полуоткачени хора бродят из Москва и на всичките в главите им се върти или заговор, или нова революция, или покушение за убийство. Бедното старче! Ами ако са ми пробутали някой артист, който чудесно ми изигра полуоткачена останка от миналия режим?… И защо бежовата «шестица» — бях запомнил автоматично номера й — се опита да ме преследва, докато той беше в колата? Добре репетиран трик за старши следователя по особено важните дела, когото не можеш да хванеш на въдицата? Но това е друга песен — някой иска да отклони силите на следствената група. Някому е необходимо всички следователи да се заемат с изкопаването на тази организация «Комунисти — напред».
Много е вероятно… Но онези, които подхвърлят тази динена кора, действат чрез трети лица. И не можеш веднага да ги пипнеш…
Има и друг вариант — старчето наистина е лудо, а бежовата «шестица» е просто случайност?
Трети вариант. Някой подготвя за нашата следствена група фалшиви «доказателства», че тази старческа организация няма отношение към делото на Татяна Холод, като пак ни подхвърля един луд или пък не луд, но има алиби — психическо неразположение.
Малко вероятно е, но… Но все пак те, трябва да си изясня кои са те, постигнаха своето! Ще трябва да се занимавам и с това старче, да го вземат мътните!
Да, човек не знае какво ще му поднесе следващият ден…“
5.
Касичката се пълни
Нарушавах всички правила за движение — задминавах отляво и отдясно и летях към сградата на Московската прокуратура. Много се надявах, че Семьон Семьонович Мойсеев, на когото се обадих вчера, както винаги ще изпълни молбата ми. Бях го помолил да направи всичко възможно, но да измъкне от трупа на моя атентатор Марио всичко, което е в състояние. Поне един отпечатък от изгорените му пръсти. Семьон Семьонович ми обеща лично да следи експертизата да бъде направена по-бързо.
Всички се бяха събрали в кабинета ми и чакаха само мен. Забелязах триумф върху лицата на Грязнов и Левин. По физиономиите им личеше, че нещо са изровили. Меркулов беше невъзмутимо спокоен. На масата лежеше заключението на криминалната експертиза — някъде към десет листа.
Разбрах, че всички бяха запознати с текста.
Набързо поздравих и започнах да чета какво беше написано от експертите. Всички ме гледаха, чакаха мълчаливо и следяха реакциите ми.
Нямах търпение да се запозная със заключението на експертизата за Марио. Но извлечението от акта на съдебния лекар никак не ме зарадва.
Не бяха успели да вземат нито един ясен отпечатък. За това сега се изискват усилията на поне пет лаборанти с компютърни системи и почти половин година, за да могат да бъдат моделирани липсващите части от папилярните линии. Вътрешните органи на Марио се оказаха натъпкани с всякакви успокоителни лекарства. От това следваше, че този Марио, ако се съди по черния му дроб, в който имаше събрана едва ли не цяла аптека, беше прекарал доста години в някоя психиатрия.
Вдигнах виновно очи към Меркулов. Той ме разбра без думи.
— Аз също съм разочарован, Александър Борисович — кимна той към листовете в ръката ми. — Вече знам за срещата ти с „италианеца“. — Меркулов не криеше насмешката си. — Мисля, че нападението няма нищо общо с нашето следствие.
— Но той каза, че трябва да ме убие! — възкликнах аз.
— На един луд всичко може да му хрумне. Да не би да ми предлагаш да вярвам на всеки откачен?
— А омазаната ми с кръв кола?