На снимките в цял ръст се възвисяваше Александър Александрович Самохин. Цял-целеничък. Бях запомнил физиономията му от удостоверението, което Слава Грязнов беше извадил от окървавения му джоб.
Изглежда, че само аз бях леко шокиран. Грязнов и Меркулов вече бяха виждали снимките. Аз мълчаливо разгледах фотосите и казах:
— Даа, аз първи казах, че Левин ще стане главен прокурор. Чувствам, че момчето ще стигне далече…
Бузите на Левин силно се изчервиха от моята похвала.
— Ето че в следствената ни кошница вече има нещо съществено — продължих аз, но Слава ме прекъсна.
— И аз съм ви приготвил нещичко. Мисля, че сега му е времето да се заинтересувате — надигна се и подаде една папка на Меркулов. В нея имаше специален доклад.
Костя го изчете и ми го предаде.
До старши следователя
по особено важни дела
при Московската градска прокуратура
А. Б. Турецки
Специален доклад
Във връзка с разследването на делото по убийството на Александър Самохин и по Ваша заповед, аз, майор В. И. Грязнов, старши оперативен служител от МУР на ГУ на МВР гр. Москва, проведох оперативно-следствена работа по издирване на свидетелите, които имат важна информация по обстоятелствата на цитираното дело.
След извършената работа е установено:
Фирмата „ГОТТ“, в която е работил загиналият Самохин, търгува с автомобили втора употреба, произведени в страната и чужбина (реекспортни операции). Те се доставят главно от Германия и прибалтийските страни. Фирмата има филиали в Германия, Чехословакия, България („Вест-ГОТТ“), а също така и в бившите съветски републики: Латвия, Литва, Азербайджан и Таджикистан („Ост-ГОТТ“). Членове на управителния съвет на фирмата „ГОТТ“ са: бившият началник на Генералния щаб на Министерството на отбраната армейски генерал М. Миненков, бившият генерал-лейтенант А. Сукачев и началникът на кредитния отдел на „Славянска банка“ А. Шароев.
Според предварителните данни загиналият Александър Самохин, 25-годишен, е работил в търговската фирма „ГОТТ“ от месец юни тази година и се е занимавал с доставката на автомобили от чужбина (това обяснява наличието в джоба на убития на ключове от мерцедес).
Документацията за командировките потвърждава, че А. Самохин по време на работата си във фирмата „ГОТТ“ е бил в служебни командировки в чужбина (Германия, Чехословакия, страните от Прибалтика).
Последната командировка на А. Самохин е била до Лайпциг, откъдето А. Самохин е докарал автомобил „Мерцедес“ 190 Е/ 1988 г. При разпита на сътрудниците на фирмата „ГОТТ“ секретар-референта Е. Морозова съобщи също така, че конкретен познат, известен с прякора „Пелмен“, А. Самохин е нямал, но е наричал така спортистите културисти.
Според Е. Морозова потърпевшият е бил въвлечен в някаква мръсна история, свързана с голям паричен дълг, и сериозно се е страхувал за живота си, за което е съобщил в личен разговор.
Тъй като А. Самохин не живее на адреса, на който е записан, взел съм мерки за установяване на местоживеенето му, но досега няма положителен резултат.
Старши оперативен служител от МУР, майор Грязнов
Предадох донесението на Левин и погледнах към Грязнов. Слава ликуваше.
— И това не е всичко, господа! Тази хартийка, докато стигна до вас, вече успя морално да остарее. Така че ще се наложи да я напишем отново. Има още някои любопитни факти. По пътя минах през Семьон Семьонович Мойсеев и той ме дари с два документа, които ви предоставям.
Оказаха се актовете от техническата и графологичната експертиза. Костя Меркулов взе документите, прегледа ги и подсвирна.
Аз въртях в ръцете си фотографиите на Александър Самохин, сниман как прегръща Елцин и Зина.
— Мили господа, докато все още нещо друго не е остаряло, би трябвало веднага да направим обиск в апартамента на Самохин.
Погледнах към Меркулов. На лицето му се четеше пълно одобрение на предложението ми.
Взех от него листовете и ги прочетох: „… което ни позволява да квалифицираме съвкупността от частните признаци на папилярните линии като принадлежащи на едно и също лице…“. С други думи, върху ключовете от мерцедеса и в дома на генерала нумизмат Селдин потно-мастните следи от пръсти са били оставени от един и същи човек, и по-точно от Александър Самохин.