— Разбира се, че помня Корольов, Алексей Викторович — отговарям аз, запъвайки се леко. — Да не са го хванали в Щатите? Или пък се е появил в Германия?
— Нито едното, нито другото. Той ви чака, Владимир Фьодорович, чака ви в Пакистан — с победоносна усмивка едва не възкликна генерал-майорът.
Почувствах как побледнях от изненада. Погледнах невъзмутимото лице на Вагин, но той, изглежда, не беше и помислил да се шегува.
— Да, в Исламабад. И ако бъдем по-точни, вие ще се срещнете с него на територията на Афганистан, близо до пакистанската граница. Вашият стар приятел Юрий Корольов ще ви прекара през границата и ще ви придружи до Исламабад.
— Но той е предател на родината, а с такива хора не искам да имам нищо общо! — рязко отговорих аз.
— Не бива. Не бива така, полковник, тук сме сами. И ние бягаме, офейкваме от тази сита бюргерска Германия, и сме принудени да захвърлим тук цялото си имущество. На вас ли да го обяснявам, полковник? Не ви ли е жал, че такова богатство ще пропадне или, по-точно, ще попадне в ръцете на бившия ни противник?
— Но ние, в това число и аз, извършихме огромна работа по описването на обектите, имуществото, недвижимия имот на нашия гарнизон — за всеки случай възразих аз, разбирайки, че Вагин говори за нещо друго. И без мен знаеше каква работа сме свършили.
— Не се ли безпокоите, Владимир Фьодорович, за народите от Източна Европа, които могат да бъдат подложени на радиоактивно заразяване? — изведнъж с усмивка ме попита Вагин.
Нищо не разбирах:
— Никакво заразяване няма да има. Това е изключено…
— Провокациите ли са изключени?
— Какви провокации? Нямам информация, Алексей Викторович. В сведенията на разузнаването и контраразузнаването няма дори намек за такова нещо.
— А аз, за разлика от вас, се тревожа как ще помъкнем десетки хиляди тона въоръжение от тази проклета Германия. Само с ядрените бойни глави имам такива главоболия, че даже започнах да гълтам сънотворно. Представяте ли си, Владимир Фьодорович? И при това са ме налегнали от всички страни: и арабите, дявол да ги вземе, и немците — искат всичко те да контролират, пък и разни други тъмни личности от международен мащаб… Налитат като мухи на мед. Надявам се, че ме разбирате?
— Нещо не разбирам, Алексей Викторович, и страхувам се, че няма да се справя с тази командировка. Пък и никак не ми се ще да видя онзи Юрий…
— Ще се справите! — рязко ме прекъсна Вагин.
— Не, страхувам се, че няма да се справя — също така рязко го парирах аз.
— Така можете и пред военен съд да се изправите — усмихна се Вагин.
— Само че не аз, а по-скоро вие, Алексей Викторович. Вие сте онзи, който разпродава каквото може срещу валута в швейцарска или люксембургска банка. Вие, а не аз!
— Няма да спорим, Владимир Фьодорович — меко се усмихна Вагин. — Всички копия от документите за продажбата на зенитните установки на арабски колекционери на оръжие, военната екипировка на пакистанците… Няма да изреждам. Уверен съм, че и сам не помните, скъпи Владимир Фьодорович, под колко документа стои вашият подпис. А те са при мене — и копията, и оригиналите, всичките с вашия автограф…
Аз кипнах от яд. Бях уверен, повече от уверен, че моят подпис го няма под нито един мръсен документ за продажба или предаване под аренда за 99 години на което и да е бунгало или четириетажно здание! Но може като нищо и да се появи!… Вече четири пъти аз, полковникът от Съветската армия, наистина от вече бившата Съветска, четири пъти подписвах бели листове за спешно уж ненаписано донесение, за ненаписана докладна записка… Подписвах се, глупакът му с глупак, под натиск и по лична заповед на командващия! А срещу командващия не можех да се опълча.
Чак по-късно започнах да разбирам, че истинският командващ ЗГВ беше моят събеседник, с когото сега така мирно и спокойно разговаряхме в чистичката и чуруликаща немска горичка.
С една дума, разбрах, че работата е гнила. И няма да ми се размине полетът до Афганистан и срещата с Юрий Корольов.
— Какво трябва да предам на бившия капитан Корольов? — попитах заместник командващия през зъби, без да крия презрението си.
— Нищо. Абсолютно нищо — усмихна се Вагин.
— Нищо? Тогава какво да му кажа?
— Нищо няма да кажете на Корольов. Можете да си припомните младежките години, как сте учили заедно, как сте опъвали войнишкия каиш вие, младите лейтенантчета, и толкова. На него — нищо. Той е само свръзка. Юрий Корольов ще ви заведе като мой доверен човек, а аз ви имам доверие, Владимир Фьодорович, както на себе си — студено се усмихна Вагин. — Та Корольов ще ви заведе на среща с един нисичък господин…