— Добре пеят. Аз репетирах с тях. Скоро ще се преместя тук, за да съм по-близо до съратниците си…
— По хор ли?
— По борба, Саша, по борба… — изведнъж злобно присви очи Семьон Михайлович. — Ти не ме брой за тъпак! Какви сме ги виждали… през трийсет и седма. И надживях всички, както и тебе сигурно ще надживея!
— Извинете, аз попрекалих. Никой няма право да ви забранява да създавате своя неформална организация.
Реших да действам по-меко. Прибрах бележника и придадох виновно-извиняващ се израз на лицето си.
— Семьон Михайлович, а кой е инициаторът за създаването на вашата… организация?
Старецът се изсмя:
— Ха, ха, ха, искаш всичко да ти разкажа? Може да съм аз, а може и да не съм аз… Възбуди следствие срещу мене и тогава ще поговорим за моята организация.
— Ама аз ей така, от любопитство — бих отбой. — Всъщност идвам не заради вашия хор. Вие ме разбирате, нали?
— Разбирам! Разбирам, че ти, Саша, можеш да ни бъдеш много полезен — хитро притвори очи Левченко.
— И как?
— Ами ти нали печаташе статийки в „Нова Русия“? Така ли беше?
— Така беше, признавам си.
— Та виж сега. Въпреки че Танюша вече я няма, вестникът си остава, нали? Ти би могъл да напишеш хубава статия за нас. Така че цялата страна да научи за…
— Не обещавам, но ще опитам — прекъснах го аз. — Но за да обсъдим статията, трябва поне още веднъж да се срещнем.
— Разбира се, ако трябва, и десет пъти ще се срещнем! Сега ще ти разкажа само нещичко за нас… — Забелязах, че старецът изгаряше от гордост. — Значи такаа… Ти, както и болшинството от народа, се лъжеш, като си мислиш, че ние тук всичките сме изкукуригали. Лъжеш се! Сега в страната ни изплува цялата кал, цялата мръсотия. Вдигна се на повърхността! И кой ще я изгребе? Кой ще се занимава със социална хигиена? Да не би вие, във вашата прокуратура? Не ме разсмивай, Саша! Днешният разпръснат, преименуван и обезглавен Комитет за държавна сигурност ли? И той е за смях! Няма вече истински „вътрешни органи“ в страната! Няма… освен нас! Разбра ли сега? Ние сме неподкупни, безстрашни, всеки във всеки момент е готов да даде живота си…
— Много добре, Семьон Михайлович, но може би ще ми разкажете по-късно…
Той сякаш не чуваше думите ми.
— Знаеш ли, че ние още в деветдесета започнахме да провеждаме важни мащабни операции… Какво има още да става!… Ловяхме и гологъзовците!…
— Кого? — очите ми щяха да изскочат от орбитите си.
— Гологъзовците… нудистите де, които се бяха настанили в „Серебрянний бор“ — ето ги плодовете на вашата демокрация! Ходят си мъже и жени, друсат си приборите и циците! Какъв пример дават на подрастващото поколение? Представяш ли си каква идеологическа диверсия е това? А те разправят, че така се пекат на слънце сред природата… без гащи! Тююю, дяволите да ги вземат! А пък ръководителят им е от ЦРУ.
— Е, чак пък от ЦРУ — не повярвах аз.
— Да не мислиш, че те лъжа? Ръководителят на дружеството на нудистите пристигна в Москва от чужбина, от Швейцария! Какво ще кажеш?
— Мдаааа — промърморих аз. — Успешна ли беше акцията?
— Разбира се! Хванахме ги с мрежи. На някои прибрахме панталоните, други само навързахме — предадохме ги в милицията. А вие тези нудити ли, нудисти ли — не зная как да им викам — всичките сте ги пуснали! А после и разрешение от кметството им дадохте, че могат без гащи да се пекат на слънце! И искаш да ми кажеш, че днес може да се разчита на нашата милиция?
— Не искам да кажа. Но на прокуратурата засега може!
— Ех, Турецки, хитруваш, братко — отново присви очи старчето, клатейки съкрушено глава. — Започнахме от „Серебрянний бор“, но сме призвани да спасим цялата Матушка Русия, целият Съветски съюз в края на краищата! После чупихме витрините на „Макдоналдс“… На мнозина, които изловиха от нашите, им поставиха всякакви диагнози… Но ние няма да се дадем! Имаме вече досиета за повече от хиляда и двеста души — за насрани демократи, наемници от спецслужбите… и за какви ли не още! И за всички политици и учени, които драпат за чужбина, даже за две балерини — американски шпионки. Само че… нищо не съм ти казвал! Ясно?
— Ясно. Искате да кажете, че за това трябва да се напише някак си по-така?
— Аха. Статийката трябва да е по-културничка, без излишни ужасии. Просто така: „Събира се информация за враговете на родината…“