„Действай, Турецки, умната…“ — припомних си пожеланието на Липкин. И без това ден и нощ мисля само за това, а къде са доказателствата… Откъде да ги взема — доказателствата за моята версия как е станало всичко, свързано с Татяна!
В мисълта ми всичко се връзва, особено сега, когато получих косвено потвърждение на версията с двете куфарчета. Всичко объркваха тези ненормалници, които се появиха в живота ми. Някой им беше поръчал да ме очистят. Но пък сега бях сигурен — попаднем ли на онзи, който е подменил истинското куфарче, веднага ще хванем нишката, която ще разплете цялото кълбо.
Военният е донесъл куфарчето, оставил го е в камерата на гарата и е позвънил на Татяна. Телефонът й се е подслушвал и така са разбрали номера на камерата и шифъра. Изпреварили са Татяна. Пряхина не е забелязала в блъсканицата кой е подменил куфарчето. Възможно е онзи, за да не привлича вниманието, също да се е редил на опашката. Дипломатическото куфарче може да се скрие и в спортен сак, и в друг куфар… Да. Това е най-вероятното… Въздъхнах тежко и съкрушено.
— Съчувствам ти, Саша — чух гласа на Меркулов, който затвори телефона и извади цигарите:
— Не ме унижавай със съчувствието си — отвърнах не особено доброжелателно.
— Бих се радвал да ти помогна, но с какво…
— Всичко се руши! Всичко е напразно! И това ме мъчи. Ето, направихме фоторобот на човека, който вероятно е сложил или документите, или взривното устройство в багажното.
Меркулов внимателно разгледа портрета и замислено поклати глава:
— Не, никакви спомени не буди. Най-вероятно е да е новак, но кой знае…
— Там е работата я — въздъхнах пак.
— Да, Саша, спомних си! Левин разказа ли ти с кого е пътувал в колата днес?
— Като че ли не. И с кого?
— С Матюша! С Матецки. И той го помолил да ми предаде, че военните са „измайсторили мокрото дело“…
„Матецки? А него кой го е изпратил? Що за безумни номера на дезинформатори! Какво печели Матецки, като ни посочва истинския източник, откъдето е дошъл експлозивът? Да не би Матюша да е добрият самарянин? Да, ама никак не прилича на самарянин!“ — помислих и ми стана още по-тежко на душата.
— Ама че работи, Костя — въздъхнах аз. — Май това дело с взрива ще се окаже по-завъртяно от твоята Комисия за ГКЧП.
Меркулов свъси вежди и измуча нещо неопределено, дръпна от цигарата и пусна към тавана струйка дим; после се закашля и през кашлица каза:
— Ще направят всичко, само и само да не стигнем до главата на онзи гад, който е организирал взрива. Така че е излишно да ме иронизираш. Аз не ти се присмивам, а искрено ти съчувствам. Гдлян и Иванов три години събираха материал, година и половина само разпитваха, а ти искаш за три седмици — хоп и готово!
— Иска ми се, признавам си — кимнах аз. — Много ми се иска да ги провокирам, да насоча стрелите им към мен!
— По какъв начин? — Меркулов отново се намръщи.
— С провокация. Хайде да пипнем охранителната фирма „Заслон“, дето е филиал на „Славянска банка“! Или пък да арестуваме Шароев. Или в най-лошия случай — да приберем Васин…
— И какво ще спечелим? Само шум в пресата и скандал във върховете. А нещо да ми кажеш за спазването на законите?
— Костя, ти се боиш. Кажи си го честно…
— Саша, мисля, че през всичките години на обща работа не си имал повод да ме обвиняваш в страхливост — каза сурово Костя и замаха с ръка пред лицето си, за да разсее дима. — Трябва да мислиш с главата си. Тя не ти е дадена, за да си носиш само шапката на нея…
„И Костя същото — помислих аз. — Те с Липкин като че ли са се наговорили да ме карат да мисля с главата си, когато решавам тази кръстословица.“
— Без това всичките ми гънки мърдат, за да проверявам различните версии. Но тези проклетници не са оставили нито една улика, нито един свидетел! Пряхина не се брои. Единствената ми надежда е, че в близките дни Грязнов или бившият ми стажант ще изкопаят нещо. Ти контролираш ли разследването по делото на Селдин?
Меркулов кимна утвърдително:
— Левин започна да търси всички, които са познавали Самохин. Грязнов няма да може да се справи сам…
— Според теб Самохин вътре ли е или…
— Вътре е. Най-малкото е бил свидетел на убийството на Селдин. Онези бележници и номерата на телефоните по парченца от вестник, които намерихме при обиска у Самохин, засега нищо не дадоха. Нито Пелмена, нито Зоя намерихме, но съм уверен, че Левин ще ги издири. Нали е бил твой стажант, придобил е опит от самия Турецки — усмихна се Меркулов.