— Обяснете ми, моля ви.
— Казвам го, защото, ако някой от нашите сътрудници през свободното си време е забъркан в нещо лошо, това не значи, че цялата фирма е криминална структура. Ако банкерът Гусев е имал някакви проблеми с мафията или рекетьорите, какво общо може да има „Заслон“? Не сте ли съгласен?
— Съгласен съм. Нямам повече въпроси към вас — казах аз рязко.
Михаил Филипович дори се учуди. И не го скри от мен.
— Мислех си, че ще имате въпроси, ще проведете разпити… а вие някак си… ей така, набързо…
— За мен всичко е ясно — мрачно се усмихнах аз. — Ясно ми е, че работата е мътна. Ако не възразявате, още утре ще се свържа и с вашите заместници, които също като вас обещаха да се върнат от командировките си…
— Само мога да се радвам. Може би те ще могат с нещо да ви помогнат. Аз, както и заместниците ми, постоянно пътувам. Откриваме филиали в Киев, Иркутск, Кострома.
— Да, да, разбирам. Благодаря ви, че успяхте да намерите време и за мен — казах аз и се разделихме.
Откровено казано, очаквах подобно нещо. Навсякъде е едно и също. Тоест нищо!
Обаче много скоро стана нещо достатъчно съществено, което ми помогна да реша въпроса за полковник Васин.
И следващият ден премина в срещи с многобройните служители от „Заслон“. Техните отговори, както и предполагах, можеха да се обобщят така: никой нищо не знае, не е чул, не е видял. А ако искам да получа допълнителна информация, трябва да покажа разрешения за обиск, за задържане…
Всичките ми събеседници имаха прекалено неприятни студени и пронизващи очи. Дори си помислих, че Михаил Филипович специално си е подбирал служители със същия като неговия тежък поглед.
На другия ден позвъних на Меркулов в дома му и му напомних за ръкописа на Васин. Казах, че днес ще мина да му го оставя в кабинета. Той помърмори, че досега не съм го приложил към делото, но се съгласи да го прегледа и помоли да го оставя на секретарката му, защото през целия ден щял да бъде в заседание на Комисията по ГКЧП.
Излязох от къщи, запалих колата, която вече не оставях под прозорците, а на платения паркинг и като метнах ръкописа на предната седалка, потеглих на работа. Вече по пътя реших да спра до павилиончето за вестници и цигари.
Купуването на цигари и вестници ми отне не повече от пет минути. Съвсем естествено не бях заключил вратата на колата — ладата беше на трийсетина метра зад гърба ми, до бордюра.
Някакъв подозрителен тип с дълги светли коси, стегнати на тила в опашка, се лепна зад мен. Беше без шапка и облечен в някакви дрипи. На едната му ръка липсваха три пръста, а другата беше бинтована. Отначало ми поиска цигара и аз му дадох. След това поиска и кибрит и аз щракнах със запалката. Дълго се опитваше да запали, но все не успяваше.
Исках да го попитам какво се е случило с ръката му и дали той не е нацапал колата ми с кръвта си, но реших, че въпросът ми е чиста глупост, и не го попитах. Жалко!
Когато се върнах при колата, седнах зад волана и се канех да потегля, открих с голямо изумление, че папката с ръкописа на Васин не беше на седалката.
Студени тръпки ме полазиха. Сърцето ми се сви.
Огледах се. До мене летяха в плътна редица други коли, пешеходци отиваха нанякъде по свои работи — нямаше никой и нищо подозрително.
Онзи мъж, който ми поиска цигара, сякаш беше потънал вдън земя. Сякаш се беше разтворил в тълпата. Да тичам подире му? Да, но в коя посока? Изпсувах мислено. Бях готов да се обзаложа, че именно дългокосият беше обработил преди няколко дни колата ми! А сега беше отвлякъл вниманието ми!
Значи… Значи, че моят телефон се подслушва? А аз като последен тъпак да не забележа, че ме следят още от вратата! Става наистина интересно! Те се страхуват! Страхуват се, че в записките на полковника има някакъв компромат! Значи това трябваше да им дам, преди да ме пратят на оня свят! Ръкописът на Васин!… Ето че накрая нещата се вързаха — двамата, които ме нападнаха, и ръкописът на полковника са брънки от една верига… А онези треперят, защото се страхуват, че не са унищожили всички следи!… Значи трябва да им помогна!…
Вечерта, без да се обадя предварително, отидох у Меркулови, отказах да вечерям и накратко разказах на Костя случилото се.