Фролов недоволно изсумтя и вдигна очи към тавана. Меркулов извади от джоба дядовия си часовник, долепи го до ухото и го върна обратно. Той вече десет години не работеше, но Костя, както и преди не се разделяше с него, носеше го като талисман, надявайки се на чудо — да проработи някога от само себе си.
— Засега има малка пречка, Васин в момента е във Вилнюс. Той не пристигна за погребението — или не са му съобщили, или пък е решил, че не е необходимо. Не зная.
— Но ти каза, че ще го ловим в Германия — обадих се аз.
— Да. Литва сега е чужда държава. Пък и нямаме сигурни хора във Вилнюс. За нула време всичките ни приятели ни станаха врагове. Главният, пък и аз, Саша, сме против международен скандал. Германия засега все още е „наша“, докато армията ни окончателно не се изтегли. Жалко, че след онези събития всичките ни връзки с Прибалтика по линията на МВР и КГБ са прекъснати, но си мисля, че няма да имаш нищо против да се поразтъпчеш из бившето ГДР — усмихна се Меркулов.
— Ние по свои канали се опитахме да се свържем с Васин — намеси се Фролов. — Но колкото и да ви изглежда смешно, оказа се, че практически е невъзможно да го направим. Всичко е елементарно — нашият полковник е на лов заедно с някои от новите господари на републиката. Пристигнал е във Вилнюс със самолета на командващия Западната група войски и ако усети нещо лошо, веднага може да излети обратно в Германия. Така че най-добрият вариант е да го арестуваме при германците, макар че там полковникът ще е сред свои хора.
— С една дума, ще приготвим твоите и на Грязнов документи — каза Меркулов.
— Фантастично ми провървя! — възкликнах аз. — Досега нито веднъж не съм бил отвъд бариерата.
Фролов внимателно се надигна от креслото. Беше решил да си върви. Аз също станах.
— Ще се радвам да се срещнем в Германия. Надявам се да не разваля компанията ви с Грязнов.
— Не, разбира се — усмихнах се аз и си стиснахме ръцете.
Фролов излезе от кабинета.
— Костя, ами ако Васин няма нищо общо с нашата работа? Не се ли страхуваш от скандал?
— Разбира се, че се страхувам. Но аз само ви давам разрешение за задържането му като заподозрян. Ако е невинен, след десет дни ще го пуснем. Съгласен ли си?
— Съгласен съм — махнах аз с ръка.
Трета част
В Германия
1.
Подозрително гостоприемство
Приготвих се бързо за път. Предполагахме, че командировката ни с Грязнов трябва да приключи максимум за три дни.
Щяхме да пристигнем със самолет в Германия ден преди завръщането на Васин от лова в Прибалтика. Бяхме си разработили със Слава най-общ план за задържането на полковника, но решихме в крайна сметка да действаме според обстановката. Пък и Женя Фролов щеше да ни бъде опора в Германия.
Закарах колата си на паркинга близо до блока и се разбрах с охраната, ако някой подозрителен се навърта около нея, да го задържат под някакъв предлог и веднага да извикат милиция.
Благодарение на усилията на нашия покровител нямахме проблеми с оформянето на документите за командировката ни.
В четири следобед трябваше да дойде кола от военната прокуратура и със Слава Грязнов щяха да ни откарат до военното летище в Кубинка. Бяхме решили да летим с транспортен, защото така щеше да бъде по-бързо. Идеята за военния самолет даде Грязнов, а Меркулов позвъни където трябваше. Всичко беше съгласувано и оставаше само да се оформят необходимите документи.
Единственото, с което не се справях, беше проблемът как да се сдобия с марки. Да бъдеш в Германия и да не донесеш нищо оттам, беше невъзможно. Още повече че наближаваше и Нова година. Поне една бутилка шампанско!
Изведнъж си спомних, че съседът ми по апартамент, някога беден инженер-химик, сега е богат съсобственик на смесено предприятие, което произвеждаше санитарна техника, не по-лоша от вносната. Понякога се срещахме с него, поздравявахме се, но познанството ни не се задълбочи. Дори не си спомнях името му. Почуках на вратата и за мое щастие съседът ми си беше у дома.