Той стоеше на прага с омотан около врата дебел шал.
— Здравей! — изхриптя той, явно зарадван на посещението ми. — Влизай! Аз малко съм болен — ангина, проклета да е!
— Само за минутка. Виж каква е работата. След час излитам за Германия в командировка, а нямам и пукнат грош. Може би ти…
— В Германия? Че това е чудесно! — Ако не го болеше гърлото, сигурно щеше да изреве от щастие, но сега само съскаше като разсърдена змия. — Между другото, трябват ми някои лекарства…
След няколко минути излязох от апартамента му с около двеста марки в джоба и бях готов да полетя и накрай света.
Почти бях опаковал багажа си, когато изведнъж иззвъня телефонът. Подскочих и сграбчих слушалката:
— Ало?
— Сашенка, не си ли на работа? — чух скъпия за мен глас.
— Ира? Откъде звъниш? — закрещях в слушалката, макар че се чуваше съвсем нормално.
— Пак оттам — сърдито каза Ира. — Не мога да те открия! Няма те нито през деня, нито през нощта! Къде изчезваш?
— Работа и само работа — отговорих аз, оглупял от щастие. Сигурно и на лицето ми грееше най-глупавата ми усмивка. Изглежда, че идваше краят на нашите разправии. — Като си дойдеш, ще ти разкажа всичко!
— Защо пък реши, че ще си дойда? Може да ти звъня, за да ти кажа, че нямам намерение да посрещам Нова година с теб.
Аз просто изстинах. Мълчаливо затворих телефона.
Сякаш ме удариха с чук по главата. Седях облегнат на стената и чувствах как обидата ме задушава. Струваше ми се толкова несправедливо, толкова излишно, като че ли предишните ни отношения…
Телефонът отново иззвъня.
— Готов ли си, старче? — чух сред пращенето гласа на Грязнов.
Искаше ми се да го изругая, но само казах:
— Готов съм.
Изключих газта и водата, източих чешмата, заключих входната врата, но през цялото време си мислех: „Господи! Защо нямам никакво време за личен живот? Практически десет години нямам почивка. Понякога се срещам със съучениците и университетските си колеги и виждам как са се подредили. Всичките си имат семейства, деца. Даже и онези, с които някога учехме в юридическия факултет, сега работят в разни фирми или са адвокати…“
Зад вратата пак зазвъня телефонът, но вече нямах време. Отново животът потвърди, че на човек обикновено не му стигат или пет минути, или пет копейки…
Семейният ми живот се рушеше, преди да може да започне…
Полетът продължи няколко часа и през това време успяхме така да премръзнем, че когато самолетът започна да се спуска за кацане, зъбите ни тракаха от студ.
Накрая транспортният самолет подскочи тежко веднъж, после още веднъж, когато колесникът му докосна бетонната полоса, двигателите изреваха и ни остана само да чакаме, докато спре.
Не чакахме много. Пилотът излезе, огледа ни с Грязнов, с когото бяхме просто вкочанени, свити между натрупаните сандъци и кашони, и се усмихна:
— Измръзнахте ли? Трябваше по-топличко да се облечете. Това не е гражданската авиация. При нас горе е студеничко! Впрочем момчетата ще ви стоплят. Вече са тук. Ще трябва да отидете и до щаба, но това не е далече. Разстоянията не са като руските. Тука, ако разпериш ръце, и вече си зад граница. Европа! — завърши той с презрение.
Някакъв мотор забръмча и трапът бавно започна да се спуска.
— Да не забравите да си сверите часовниците — различни часови пояси — напомни ни пилотът и влезе в кабината.
В това време някой извика от полумрака:
— Грязнов, Турецки! Има ли такива?
— Да! — отговорихме двамата едновременно.
— С багажа — към изхода! — мрачно се пошегува непознатият, който явно знаеше кой е пристигнал.
В трюма, или както там го наричат летците, се качиха войници и започнаха да измъкват мръснозелените сандъци, с които беше натъпкан корпусът на самолета.
Ние се измъкнахме и видяхме млад, контешки облечен подполковник на моята възраст.
— Подполковник Пивоваров — козирува контето. — Можете да ме наричате Коля.
Грязнов шеговито му козирува и попита:
— Коля, я кажи къде можем да пуснем вода?
Пивоваров се разсмя:
— Ами където стоите, там.
Забелязах, че подполковникът така вонеше на валериан или на нещо подобно, че сигурно беше любимец на котките.
Когато се облекчихме, Пивоваров ни изпрати до колата — стар мерцедес, но все още в добро състояние.