Мислех светкавично — действително ли е било похищение, или само инсценировка? Ами ако Васин просто е избягал, след като са му съобщили, че сме дошли за него? Разбирах, че нямаме време да преразпределяме силите си, за да започнем разследване в новата ситуация. Бях сигурен, че ей сега ще се появи и Пивоваров, който вече нямаше да ни изпусне от очи до края на командировката. Трябваше спешно да предприемем нещо…
— Слава, трябва веднага да намерим жената на Васин. Изглежда, че ще се опитат да ни блокират с всички средства.
— Какво предлагаш?
— Преди всичко да се разпръснем.
— Но това е рисковано. Ще им бъде по-лесно да ни контролират — отбеляза Слава.
— Но тогава поне един от нас може би ще успее да разбере нещо — казах, докато се обличах бързешком.
Чух, че долу спря автомобил.
— Мисля, че идват за нас — каза Грязнов.
Погледнах към Фролов:
— Женя, трябва веднага да се омиташ оттук. Ти ще действаш самостоятелно. Преди всичко трябва да се опиташ да намериш и разпиташ жената на Васин. Това е! Заминавай!
— Качи се на горния етаж и изчакай, докато излезем — каза му Грязнов.
Само минутка след като избутахме Фролов от апартамента, някой почука на вратата.
— Спите ли? Да не сте трезви? — искрено се учуди Пивоваров, като ни разглеждаше от прага на вратата.
Слава, метнал кърпа през рамо, отиде към банята и му подметна:
— Че какво чудно има в това? Ние сме трезвеници, пък и вчера бяхме много уморени от пътя, за да празнуваме каквото и да било.
Пивоваров поклати глава и попита със съмнение в гласа:
— Значи всичко е наред? Пък аз се безпокоях да не би нашите орли…
— Не, не — отговорих му с възможно най-невинен израз на лицето, — наистина всичко е наред. Още повече, че за да спим хубаво, си направихме със Слава малка разходка. Красиво ви е градчето!
Стори ми се, че в очите му се мярна безпокойство.
— Да, градът е наистина красив. Само че не си струва да се разхождате нощем. Какви ли не неприятности могат да се случат.
— Защо, да не би да са се случвали?
— Ама вие съвсем така сте тръгнали — отбеляза „спеца“, разглеждайки малкия ни багаж, само две дипломатически куфарчета. Не отговори на въпроса ми. — Между другото, дойдох с покана от нашия заместник командващ. Той помоли да присъствате на обеда, който дава във ваша част.
— В наша чест? — опулих се учудено.
— Да, да — потвърди Пивоваров, — нашият командващ се опитва да възроди старите офицерски традиции…
— А да очакваме ли и бал в наша чест?
Слава излезе от банята. Беше успял да се обръсне, изглеждаше свеж и ухаеше на хубав одеколон. Излъчваше сила и увереност, които ме успокоиха. Чувството на тревога, което ме беше обзело сутринта, отстъпи на втори план.
Беше мой ред да отида в банята. Оттам слушах разговора му с Пивоваров.
— Значи обеди ще дават в наша чест? — попита повторно Грязнов. — Честно казано, никога досега не са го правили. Пък и днес, страхувам се, че нищо няма да се получи с обеда. Коля, аз съм в командировка, не е ли така? Ако началничката ми научи, че жуля водка с генералите, нищо добро не ми се пише.
— Жена ли ти е началник? — учуди се Пивоваров.
— Да! Генерал-майор Романова — потвърди Слава.
Колкото до генерал-майора, Слава малко послъга. Шура, както и преди, имаше чин полковник, но в Славините очи беше генерал.
Пивоваров дори подсвирна от изненада.
— Ама че работа!
— Така че, скъпи ми Николай, ще ти се наложи да се задоволиш само със следователя Турецки на обеда при генерала. А аз ще се заема с моята работа.
Влязох в стаята. Съжалявах само, че трябваше да пропусна утринната си гимнастика. Забелязах, че Пивоваров някак бързо се изпоти. Какво ли значеше това?
— Слава, но това е невъзможно! — умолително каза той. — Чакат ви. От сутринта всички в столовата са на нокти!
Грязнов съчувствено го потупа по рамото:
— Извинявай, Николай, но не мога. Службата си е служба.
Пивоваров искаше нещо да каже. Забелязах, че се колебае: да каже, или не. Значи трябваше да му се помогне да разреши дилемата си.
— Грязнов трябва днес да се срещне с полковник Васин — казах, колкото се може по-безразлично. — Той трябваше вчера да се върне от Вилнюс. Слава има много въпроси към вашия полковник.
И тогава Пивоваров се реши: