Да, Танюша ми постави хубава задачка — да намеря едва ли не повод за възбуждане на следствие въз основа на тези страници, напечатани от неопитна ръка на новичка немска електронна пишеща машина…
След малко в Московската градска прокуратура се появи и доволният и щастлив Левин. Доложи, че е изял едва ли не десет кренвирша и сандвич с хайвер в милиционерския стол по случай първото си дежурство. След това започна да ми дотяга с различни глупости. Изглежда, искаше да покаже усърдие в службата. Предлагаше да поставим външно наблюдение на къщата на Селдин — може пък някой още веднъж да прескочи, за да избърше отпечатъците от пръстите си по огледалата в апартамента?
Свих скептично устни и нищо не отговорих на това детинско дрънкане. Предложих му да си почине, но той отказа. Щял да прескочи до кабинета по криминалистика при Мойсеев и да се опита малко „да пораздвижи“ в разговор с него делото по убийството на генерал Селдин.
Наивник. Да прави каквото ще, щом му е интересно. Някога и аз като него по време на първото си дежурство не мигнах. Левин, както и аз преди години, почти тръпне от предчувствието, че ще му провърви и благодарение на своята институтска желязна логика и вродена интуиция ще разчупи костеливия орех на Селдиновото убийство.
Блажени са вярващите… Отново се задълбочих в ръкописа, хвърляйки поглед към телефона. Телефонът мълчеше. За мое щастие засега никой нямаше нужда от дежурен следовател. И от „Петровка“ не ми звъняха.
„—… Ами ако се откажа? Ако не отлетя за Афганистан?
— Тогава ви предавам в ръцете на контраразузнаването, а «спецовете», без да искат, могат да ви навредят… Например да ви гръмнат при опит за съпротива — меко и ласкаво усмихвайки се каза Вагин. — Така че за това не се тревожа… Вие трябва да се тревожите, да не би да предизвикате излишни подозрения в Афганистан. Все пак там никак не е спокойно. Пък ще трябва да обясните и двудневното си отсъствие. Но тази версия ще обмислите с един майор. Той специално ви чака, за да обсъдите подробностите за командировката до пакистанската граница…
— Защо са всички тези сложнотии, Алексей Викторович? Не е ли по-просто да поканим вашия Селим, или как му беше името, тук, в Дрезден? И сами, на четири очи, ще можете всичко да обсъдите. — Това беше последният ми опит да избягна участието си в тази чудовищна акция.
Вагин само се подсмихна накриво и ние тръгнахме обратно по посипаната със сгурия пътечка, по която от време на време притичваха катерици, пресичайки пътя ни.
— Това по-добре го разкажете на нашето контраразузнаване, скъпи ми Владимир Фьодорович. Вървете при тях и доложете, че се страхувате и не искате да отидете в Пакистан. Аз почти съм под наблюдение…
— От Мюлер — не знам защо добавих аз.
— Не, не от Мюлер, а от президентските спецслужби, с които засега не мога да намеря общ език. Пък и все още не е ясно накъде ще задуха вятърът в Москва. Времето не чака. Скоро от нас в Германия и помен няма да има. А аз искам да си осигуря достойни старини…
— Но това са милиони долари! Защо са ви толкова много пари на старини?! — възкликнах аз.
— Е, това вече съвсем не е ваша работа, другарю полковник. На мен и на моите приятели ни трябва много, много повече, повече от много… Може би нашето благотворително дружество ще поиска да построи град за… за добри хора. Или пък милионите са нужни за построяването на къщи за уволнените. — Вагин помрачня и сви и без това тънките си устни.
Разбрах, че става дума не за старост, не и за уволнените. Зад генерал Вагин стоеше някой друг, и при това много по-важна фигура…
За един ден обмислих и претеглих всичките «за» и «против»: да речем, че подам рапорт за уволнение. Олеле, какво щеше да настане! Ще насъскат всички кучета срещу мен. Ще стоварят на мой гръб всичко разграбено! И няма да има никакъв трибунал, а просто ще ме застрелят, както се изрази Вагин, при опит за съпротива…
Ами ако се съглася да изпълнявам мръсните поръчения на Вагин? Не знаех какво ще последва. Разбирах само едно: ще трябва по-нататък някак да се измъкна от цялата тая афера и в края на краищата не бива да се допусне аферата да се осъществи.
Има какво да се изгуби сред «безпътицата и нехайството», създадено от Западната група войски в Германия.
Въпреки всичките контролно-ревизионни комисии от Генералния щаб, въпреки многобройните проверяващи групи напълно е възможно нещо да се «забрави», да се загуби или просто да се «продаде» на символична цена. Ние, руснаците, построихме в Германия 777 военни градчета, 5269 складове и бази, 3422 учебни центрове и полигони, 47 летища…