— Слушам.
— Аз съм, Грязнов… — На другия край на жицата надвисна мълчание.
— Слава, не се шегувай? Къде си?
— В Германия, къде да бъда? Слушай, имам съвсем малко марки, така че ще бъда кратък. Тука стават такива работи… знаеш ли?
— Какви работи?
— Васин изчезна.
Отново увисна пауза. И последва строгият въпрос:
— Къде?
— Предполага се, че са го отвлекли във Вилнюс.
— Вилнюс, май че не е съвсем у нас — мрачно отговори Меркулов. — Къде е Турецки?
— Натряскват го с водка, а аз успях да избягам.
— От кого?
— От военните, които ни следят. Не можем крачка да направим от тях.
— Веднага се връщайте! И никаква самодейност! Разбра ли ме, Слава?
— Разбрах. Възможно е заради нашето идване тук да са побързали да го махнат от очите ни.
— Възможно е. Къде е Фролов? С вас ли е?
— Не. Някъде се изпари. Може би и него са блокирали. От нищо не се страхуват, разпореждат се, като че ли са си у дома.
— Добре. Купете шампанско, новогодишни подаръци и се връщайте с първия полет. Утре ви чакам в кабинета си.
— Чакай, Костя. Може ли малко самодейност? Искаше ми се да поопипам заместниците на командващия и него, ако успея. Може ли? Заслужава си да се поразпита този-онзи…
— Казах, стига! Стигат ми вашите приключения! Край, затварям!
И наистина в слушалката се чуха късите сигнали за свободно.
Грязнов въздъхна, прехапа долната си устна и излезе от пощата. „Ама че шмекери са тия военни. Много ловко ни водят за носа. Не си поплюват… — мислеше Слава, приближавайки къщата на Олга Николаевна. — Трябва да вземем жената на Васин с нас в Москва…“
Кучето, усетило в дома си чужди хора, залая и започна да драска с мощните си лапи по вратата, искаше да го пуснат.
Още с отварянето на вратата кучето се хвърли в пролуката и в същия миг беше повалено с изстрел от пистолет. Тихото изпукване чуха само онези, които бяха в стаята — стопанката на кучето и тримата офицери с пагони на полковници.
Олга Николаевна широко разтвори очи от ужас и закри устата си с ръце, за да не извика. Защото единият от военните я предупреди, че ако гъкне… Той много изразително й показа пистолета със заглушител.
— Къде е кабинетът на Владимир Фьодорович? — любезно попита напетият полковник с посребрени слепоочия, който изглежда, беше старши в групата.
— Да не сте полудели? — успя да промълви накрая Олга Николаевна. — Кои сте вие?
Полковникът се усмихна и каза лениво:
— Олга Николаевна, хайде да се споразумеем — въпросите ще задавам аз! Ако след посещението ни някой започне да пита какво е ставало тук, няма да отговаряте. Разбира се, ако искате да останете жива, и синът ви Васечка също да е жив и здрав. Ясно ли се изразявам?
Олга Николаевна закима изплашено.
— Чудесно — удовлетворено каза полковникът. — И така, ще ни покажете ли кабинета на вашия мъж?
Тя мълчаливо посочи вратата на стаята, в която беше компютърът на мъжа й, бюрото му и библиотеката. Червендалестият полковник, когото Олга Николаевна мислено кръсти Джуката, веднага се отправи натам. Третият — Язваджията, с жълто болнаво лице — отиде да рови в килера, където лежеше застреляното куче. След известно време оттам се разнесе грохот — обискът беше започнал.
— Може ли все пак да знам какво търсите? — попита Олга Николаевна. Тя пресмяташе наум кога би трябвало да се върне синът й и молеше Бога да остане при някой от малкото си приятели. — Бих могла сама да ви дам всичко, да не превръщате дома ми в бардак…
Младоликият извади цигара, запуши и чак след това обърна внимание на домакинята.
— Нали се уговорихме аз да задавам въпроси. Но щом ме питате, ще ви отговоря. Вие ще ни помогнете само с едно — с мълчание. А колкото до това, какво търсим, не мисля, че полковник Васин ви е посвещавал в интимните страни на живота си…
Олга Николаевна се задави и се облегна на гърба на фотьойла, като че ли някаква невидима сила я беше блъснала в гърдите.
— Какво искате да кажете? — пребледнявайки, попита тя красавеца полковник.
— Ако на вас са ви били безразлични любовните похождения на мъжа ви, то за нас не са. Търсим любовните му писма до една личност. Готова ли сте да ни помогнете? — Полковникът подигравателно се изсмя в лицето й. — Шегувам се — каза той. — Макар и зла, но е шега. Но както знаете, във всяка шега има и грам истина…