— Знаеш ли, Турецки, хайде да отидем до вилата ми край Смоленск? Ако искаш, още сега? Сигурен съм, че там ще ти хареса. Ще си починеш някой и друг ден, между другото можеш да отидеш и до някои места, които те интересуват. Те са там, наблизо. Нали и ти се интересуваше, както и онази журналистка, от базите за подготовка на истински момчета?
Отново през главата ми премина вихър от мисли. Автоматично взех кристалната чаша.
Подготовката на спецотрядите край Смоленск, значи това са момчета на Ваганов! Аз сам убеждавах Меркулов да ги провокираме. Сега ми се удаваше такава възможност — да се промъкна в този подготвителен център край Смоленск. И то с благословията на самия Ваганов!… Да се откажа ли? Или да рискувам? Секундите летяха, а не намирах решението…
— Е, какво, Александър? Отказваш ли да прекараш няколко дни във вилата ми в Илинское? — Ваганов надигна чашата с коняк, отпи малко и се изкашля. — Да, прекрасен коняк… любимият ми…
— Несъмнено ще дойда! Но по-късно — казах аз и също отпих малко коняк. Той имаше странен и доста отвратителен вкус. — Питам за последен път, къде е Грязнов?
— Нали ти казах, че не зная — безразлично отговори Ваганов.
Отпих още малко, за да продължа времето и да реша какво да правя.
— Според мен конякът е отвратителен. Като вас.
— Наистина ли? Не мисля…
— Струва ми се, че сте го смесили с нещо… — казах аз, почувствал, че ми прилошава.
Ваганов опули очичките си:
— Смесили?… Но нали и аз го пия и според мен всичко е прекрасно…
— Не… Отвратителен е… Аз… нещо… — успях само да кажа, чувствайки как всичко започва да се върти пред очите ми.
Изпуснах чашата, опитвайки се да се хвана за нещо, за да не падна, но изведнъж с ужас видях, че таванът отлита някъде нагоре. Разбрах, че падам…
И настъпи мрак.
Четвърта част
Новини от постсъветската психиатрия
1.
В Илинское
В Смоленска област в село Илинское между завоя на река Десва, подобен на турски ятаган, и стара ябълкова градина, се намираше полуразрушен манастир, изграден от червени тухли. Преди съветското време този манастир, както се полага, бил дом на монасите подвижници. През деветнайсета година бяха се опитали да взривят църквата на манастира, но неуспешно. Тухлите, споени с разтвор, в чиято основа имаше яйчен белтък, не мислеха да се предават. Не бяха успели да свалят и позлатения кръст от купола. Само го бяха изкривили и бяха отчупили долната му напречна греда с традиционния полумесец. При бури и виелици той се клатеше и скърцаше, но нямаше намерение да се откъсне от ръждясалото си гнездо.
Външно силно разрушената Спасо-Преображенска катедрала се отличаваше с внушителните си размери и здравина на стените. Главната й част — летният храм — беше увенчана от все още запазения, макар и без позлата, петкуполен покрив, а задната част завършваше с камбанария. От оградата на камбанарията до портите на църковната ограда водеше покрита каменна галерия.
Всички знаят, че през 1928–1929 година по цяла Русия, значи и в Илинское, бяха затворени всички църкви.
За да разположат наровете, главният корпус беше разделен на три етажа, а останалите на два. Там, където някога бяха съхранявани мощите на мъчениците Игнатий и Вениамин, бе направена бетонна площадка и домъкнати три струга. Трудеха се на три смени — струговаха снарядни гилзи — трудът трябваше да възпитава и облагородява затворниците.
Но в шлосерската работилница майсторите затворници приготвиха не по-малко от 30 алпийски „котки“ и като дочакаха работилницата за въжета (в зданието на храма имаше и такава работилница за жените) да се напълни с готова продукция, откраднаха въжетата и организираха масово бягство, закачайки алпинистките куки за короните на близките дъбове. След случилото се дъбовете бяха отсечени — и близките, и по-далечните — на около триста метра. Много бяха дъбовите дървета и дълго ги сякоха и рязаха. А когато видяха голото поле, решиха да засадят плодна градина с ябълки и вишни. Трябваше да се скрият следите от братската гробница, изкопана за многото затворници, преминали в по-добрия свят. В 1960 година манастирът отново започна да изпълнява своята пряка душеспасителна задача — в килиите, трапезариите и другите помещения бяха настанени престъпници, определяни като душевноболни.