— Извинете, господин президент — приведе се Крейг откъм пътеката.
— А, капитане! Знам, че Шери дойде да разговаря с вас, но искам лично да ви благодаря, че… че ме измъкнахте оттам.
— На вашите услуги, сър.
— Сериозно се съмнявам, че е било необходимо, но тя май смята така.
Крейг се приведе още малко, за да погледне Харис в очите.
— Сър, казаха ни, че от града идвала делегация със заповед за арестуването ви. Чухме го недвусмислено, а в ръкава чакаха седмина полицаи.
Джон Харис прехапа устни.
— Винаги ни е тревожило…
Крейг кимна.
— Знам. Пиночетовска заповед. Мис Линкълн ни осведоми.
— Големи неприятности ли ще имате? — попита Харис.
— Не се безпокойте, сър — отвърна Крейг.
— Напротив, ще се тревожа. И ако понечат да се заяждат с вас, ще сторя всичко възможно, за да им попреча.
— Благодаря, господин президент.
— Ако имате престой в Рим, ще приемете ли да поканя екипажа ви на вечеря?
Крейг се усмихна.
— Ако всичко мине добре, за нас ще бъде чест.
5
Белият дом
Понеделник 8:05 ч местно време
Новината, че в Атина е бил отвлечен пътнически самолет с бивш американски президент на борда, стигна почти едновременно до командния пост на Федералното управление на авиацията във Вашингтон и до Централното разузнавателно управление, разположено отвъд река Потомак в Лангли, Вирджиния. След още пет минути същия доклад получиха Разузнавателната служба към Министерството на отбраната, ФБР и Националната разузнавателна служба.
Обичайната междуведомствена борба кой пръв ще достави на Белия дом най-точната информация вдигна на крак екипите във всички тези организации, но първото обаждане в залата за извънредни ситуации в Белия дом дойде от Лангли — факт, който дежурният от ЦРУ не пропусна да отбележи с гордост и нескрито самодоволство.
Всекидневната сводка за президента от Лангли се отпечатваше и изпращаше вечерта, затова сегашната новина бързо бе сведена до няколко изречения и предадена лично на секретарката на началника на кабинета, която я внесе в Овалния кабинет малко след осем, когато срещата на президента с началника на кабинета и секретаря по печата едва бе започнала.
— Какво е това, Джак? — попита президентът, усещайки внезапното мълчание.
Джак Ролинс, началник на кабинета и бивш сенатор от Мейн, остави чашата кафе, прегледа известието с вдигнати вежди, подсвирна тихичко и предаде листа на шефа си.
— С тия обиколки и речи из Европа Джон Харис май е загазил. Изглежда, са го отвлекли.
— Отвлекли? — Президентът пое съобщението, изчете текста и го предаде на секретаря по печата Даян Бийчър. — Ти какво смяташ, Даян?
— Смятам — започна тя, — че това до голяма степен ще отклони вниманието от тазсутрешния проблем на вицепрезидента. Довечера случаят ще стане водеща новина за всички информационни програми, особено ако продължи известно време.
— А какво смятаме ние? — подкани я президентът.
— Е, сър — каза Даян, — според мен смятаме, че следим положението много внимателно и с голяма загриженост…
— Точно така. И какво?
— И… готови сме да осигурим на съответните власти всяка необходима помощ за благополучното завръщане на нашия бивш президент.
— С други думи, изразяваме сдържана тревога.
— Да, сър, но „сдържана тревога“ е вашият любим израз.
— Харесвам си го. Разрешавам да го използваш.
— Откровено казано, господин президент, не го искам — отговори с усмивка Даян. — Знам, че ме взимате на подбив, но всяка вечер кротко се моля никога, никога да не ви се наложи да го използвате на пресконференция.
Президентът се усмихна развеселено и погледна Ролинс.
— Ами ти, Джак? Какво си мислиш?
Началникът на кабинета поклати глава.
— Истината е, че дължим много на онзи застарял скаут. Например избирането ви за президент.
— Момент, по дяволите! — възрази президентът с престорено възмущение. — Пресилваш нещата. Фактът, че по онова време републиканската партия не намери по-добър кандидат, още не означава, че съм спечелил без конкуренция, както намекваш.
— Е, господин президент, все някога ще трябва да си признаем, че ако Джон Харис не бе подлял вода на собствената си партия, като отказа да се кандидатира за втори мандат по някакви нелепи принципни съображения, сега нямаше да седим тук. Да ви напомня ли, че той водеше с двайсет и осем пункта в предизборните допитвания?