Президентът се навъси.
— Не съм длъжен да го призная.
— Вярно, сър — отговори с широка усмивка началникът на кабинета. — Историята ще го стори вместо вас.
Президентът се разсмя и прелисти на следващата страница от дневния ред.
— Стига шеги, Джак. Дръж ме в течение за полета на Харис. В бележката пише, че отвличането не е потвърдено. Нека се молим да излезе фалшива тревога.
Полет 42 на „Юро Еър“
Във въздуха, югоизточно от Милано, Италия
Шери усещаше как времето безвъзвратно отлита и стомахът й се свиваше с всяка загубена секунда.
— Ало — повтори в слушалката тя, като се питаше кога ли най-сетне телефонистката от Белия дом ще се обади отново. Имаше някои фрази, които би трябвало да й осигурят незабавно съдействие. Шери разполагаше с преките номера на всички служители от Белия дом, с които контактуваше от време на време, но сега не бе успяла да открие списъка, а от устата й като напук се изливаха погрешни думи. Крепейки слушалката с рамо, тя се мъчеше да намери необходимата страница в електронния бележник.
— Служба за връзки с обществеността към Белия дом.
— Връзки с обществеността? Господи! Погрешно са ме свързали. Можете ли да ме свържете с някого в залата за извънредни ситуации?
— Кой се обажда, моля?
— Говори Шери Линкълн. Аз съм асистентка на бившия президент Джон Харис. Побързайте.
— Е, мис Линкълн… Първо, ако продължавате да ми държите такъв тон, ще прекратя разговора. Второ, не можем да свързваме кого да е със залата за извънредни ситуации. И тъй, какво бихте желали да съобщите на президента?
Шери трескаво разтърка чело.
— Добре. Моля ви, просто ме прехвърлете отново в централата. Можете ли да го направите? Свързали са ме погрешно.
Връзката прекъсна и през ума на Шери набързо прелетя дълъг списък от епитети.
За втори път набра дългата комбинация от цифри и зачака телефонистката от Белия дом да се обади.
— Слушайте внимателно, моля. Става дума за извънредно положение, свързано с персонала, сигнал Зулу. Имам съобщение от бившия президент Джон Харис за… Джак Ролинс, началник на кабинета. Моля, свържете ме незабавно.
— Да. Изчакайте, ако обичате.
Мина повече от минута, докато отсреща се раздаде подозрителен женски глас:
— Кабинетът на мистър Ролинс.
Бързо и точно Шери обясни коя е и защо трябва незабавно да разговаря с началника на кабинета. Същевременно откри списъка с кодови имена, които вечно забравяше.
— И за потвърждение съобщавам, че президентът Харис се води в секретните служби под името Дякон. Моето е… хм… Сврака.
След трийсет секунди Джак Ролинс вдигна слушалката. Той я изслуша внимателно, после зададе няколко бързи въпроса.
— Значи не сте отвлечени?
— Не. Командирът само ги остави да си мислят така, за да се измъкнем от Атина.
— Разбрано. И в момента летите към Рим?
— Да. И ключовият въпрос, мистър Ролинс, е следният: можем ли безопасно да кацнем в Рим, или рискуваме и там да се сблъскаме със същата заповед? А другият въпрос, разбира се, е кой се опитва да го натопи и защо?
— Не знам, но ще разберем. Значи споменаха заповед за арестуване?
— Да, мистър Ролинс. Не знам други подробности. Гръцкото правителство навярно ще знае.
— Имате предвид заповед за арест като на криминален престъпник?
— Предполагам. Иначе защо изобщо ще употребят тази дума?
— Това ме озадачава напълно. Той не е бил на посещение в Гърция, нали?
— Не. Просто пътуваше от Истанбул през Атина. Дори нямаше да напуснем самолета.
— Което означава, че въпросът определено е международен. Добре. Как да се свържа с вас?
— Ще се наложи аз да ви позвъня — каза Шери. — Имате ли пряк номер?
Ролинс й продиктува три номера, единият от които на клетъчен телефон.
— Обадете ми се пак след десет-петнайсет минути, ако обичате.
— Непременно. И благодаря от името на президента Харис.
— Няма защо.
На шест хиляди и осемстотин километра от нея, в своя неголям кабинет в Западното крило, Джак Ролинс остави слушалката и се поколеба няколко секунди, размишлявайки каква ирония имаше в неговата забележка към президента преди половин час. Сетне се опомни и изрева на секретарката си да дойде, като в същото време грабна слушалката и натисна един бутон за запаметен номер.