— Добро утро, Луан.
— Много работа, а?
— В Сингапур всичко е надолу с главата. Милиарди законни или незаконни долари просто са изчезнали. Гангстери, мафиоти, военни, всички са побеснели.
— Изгубихте ли нещо?
— Управлението имаше няколко големи банкови сметки там.
— Май направихме крачка в правилната посока. Имам нова информация за Намръщения. — Тя му разказа всичко, което знаеше.
— За Конрад ли става въпрос?
— Да.
— Добре. Ще докладвам на останалите.
Тя затвори. Ентусиазмът й се беше изпарил. Обади се на шефа си, за да го уведоми за развитието на разследването. Монтгомъри се втурна в кабинета й и я прекъсна.
— Грей се измъква!
— По дяволите!
Мартин натисна бутона на интеркома.
— Норма, опитай се да откриеш Голоаз. После ми резервирай билет за следващия полет до Цюрих. И ме свържи с директора.
Десет минути по-късно телефонът иззвъня.
— Питър, тук е Андре.
— Защо се забави?
— Тук е време за обяд. Човек не може да се откаже от малките удоволствия в живота.
Мартин не беше ял като хората, откакто Синята Орхидея се обади и го уведоми, че целият свят се разоръжава. Той съобщи новината на директора с надеждата, че военните ще направят същото и в Съединените щати. Дълбоко в себе си обаче продължаваше да се страхува. Всеки момент очакваше радарите да засекат приближаващи се ядрени ракети.
— Стигна ли донякъде?
— Научих интересни неща, Питър. Глоубнет има невероятни служители.
— Значи търсиш някой със суперего?
— Точно така. И с технически умения, разбира се. Този човек си мисли, че може да контролира целия свят. Тук не става въпрос за пари, а за абсолютна власт.
— Имаш ли вече името?
— Имам много имена.
— И все пак?
Голоаз изпъшка.
— Ако точно сега имах възможност да разпитам някой от тях, щях да си избера Джером Уестин. Инстинкт.
— Стеснихме обръча до „Датекс“-Цюрих.
— Как?
— С помощта на много добър специалист.
— Същият, за който ставаше дума вчера?
— Да.
— Добре, ще говоря с другите. Трябва да решим какво да правим сега.
— Предупредете правителствата си.
— О, разбира се.
ADMIN@DATEXZ.GLOBENET.COM
Какъв безпорядък! Защитната система не функционира. Трябва веднага да се подмени. Контролната програма не е алармирала за нашественика, а той е бил тук два пъти. Първият път май доста е пострадал, но после се е върнал и е унищожил „Гуд Таймс“. Добър е. Трябва да е голяма организация със суперкомпютър. Агенцията за национална сигурност?
ПЪЛНОМОЩИЯ
Няма промени, но списъкът може да е копиран. Лоша работа, не могат да се променят паролите, без да възникнат въпроси. Може би само най-важните.
ПАРОЛИ
1) Въвеждане на нова парола
2) Редакция на паролата
3) Изтриване на паролата
2
Коя парола?
:-(
Редакцията одобрена. Нова парола?
Готово. Ето ти, скапаняк! Опитай се да се оправиш с това!
ЕХ…
Но може би той ще дойде отново. И може би трябва да си поговорим. Тогава да сложим скрита аларма.
Ама разбира се!
Нат Грей беше в чакалнята на международното летище „Хартфийлд“. Очакваше всеки момент да се появят двама костюмирани агенти на ФБР и да го отведат.
Но нищо такова не се случи.
Поне преди да стигне до изход Делта.
Младото момиче погледна билета му и каза:
— О, господин Грей! Трябва да се обадите на този номер.
Тя му подаде листчето. Грей знаеше номера наизуст, но не можеше да се реши да се обади. После си каза, че ако не го направи, боингът сигурно ще замине без него, и събра сили.
Отиде до телефона.
— Отдел по компютърни престъпления, Ръсел.
— Имаш очи навсякъде, Луан.
— Разбира се, Нат. Накъде си се запътил?
— Към Цюрих.
— Защо?
— Нали вече говорихме за това. Искам да обсъдя някои неща с Джером.
Това беше само поводът. Нямаше намерение да разкрива на Ръсел истинската причина за посещението си.
— Избрал си много неподходящо време, Нат.
— Да нямаш нещо ново?
— Нека да кажем просто, че е по-добре да отложиш пътуването си.
— Невъзможно.
— Знаеш, че мога да те спра — предупреди го тя.
— Ще трябва да го направиш. Или ме спри сега, или ми трий сол на главата, като се върна.
— Нима ще се върнеш?