— Няма от какво да бягам, Луан.
— Приятно пътуване, Нат. — Тя затвори.
Той остави слушалката на мястото й и се нареди на опашката. Остави чантата си на пода и потупа джоба на сакото си, за да се увери, че не е забравил лулата. Щеше да бъде дълъг полет.
Мислеше за себе си като за странен рицар в блестящ бизнес-костюм, който бърза да спаси отвлечената принцеса.
Обаче е много трудно, когато принцесата не иска да бъде спасявана.
Съвещанието свърши и всеки побърза да предупреди шефа си. Давид Вайзнер отиде до стаята си и взе куфара си. После отиде до вратата и огледа голямата зала. Техниците се бяха скупчили и оживено разговаряха. Явно си мислеха, че вече всичко е свършило.
Може би беше вярно.
За него обаче проблемите едва сега започваха.
Содъби, Жувармов и Голоаз не се виждаха наоколо. Той бързо пресече залата и излезе от склада. Колата, която беше взел под наем, чакаше една пресечка по-надолу.
Той слезе бързо по стълбите и се затича към нея. Когато наближи ъгъла, Голоаз и Марго го пресрещнаха.
— Здравей, Давид! — поздрави французинът и кимна към куфара. — Отиваш ли някъде?
— Не, просто се местя на хотел.
— Много добре. Самолетът ни чака.
Отне му цял ден, за да превърне „Даймънд Ланс Инхансд“ в „Даймънд Ланс Инхансд II“.
Отначало започна да пише разработка на „Гуд Таймс“, после реши, че е глупаво да разрушава хард диска и процесора. Кейси искаше да обезвреди софтуера. Именно той причиняваше всички вреди и можеше да преминава през всякакви защитни системи с удивителна скорост и лекота.
Искаше му се да има копие, което да може да проучи на спокойствие, но не вярваше да му остане време за това. Когато ставаше въпрос за наносекунди, не можеше да си позволи излишна любознателност.
В паметта на устройство F имаше богата колекция от вирусни програми, която старателно беше събирал през годините. Имаше стотици, подредени по азбучен ред. От „Ейдс“ до „Зироу Хънт“. По-голямата част от деня прекара в анализиране и подбиране на най-добрите качества на няколко от тях.
Първо реши да се концентрира върху изпълнителните файлове. Програмите съдържаха файлове с инструкции, които стоят в основата им. Те се идентифицираха с допълнението „exe“ и „doshell.exe“. Ако можеше да разруши изпълнителните файлове, вирусите веднага щяха да бъдат обезвредени. Вече пострада няколко пъти. Не се съмняваше, че Намръщения разполага с още оръжия в ръкава си.
Значи основната му задача беше да открие начин за унищожаване на изпълнителните файлове. После щеше да поиска достъп до всички програми на Намръщения. „Даймънд Ланс“ можеше да ги издири и запамети. И накрая трябваше да изтрие абсолютно всичките му файлове с допълнителни самогенериращи се команди, устойчиви срещу всякакъв тип вируси. Те можеха да се разпространяват във всички компютри, които използваше Намръщения.
След него щяха да останат само димящи развалини.
Конрад пропусна закуската и обяда, а когато най-после беше готов, изгаряше от нетърпение веднага да започне.
admin@datexz.globenet.com
Добре дошли в централния офис на „Датекс“-Цюрих.
Парола?
cidlx21ox
Нека да бъдем големият шеф, Джером Уестин.
Паролата се използва в момента. Парола?
ado77blpq
Добре, ще бъдем Фил Маки.
Паролата е приета.
Излиза менюто. Интересно защо не са сменили паролите? Не можеше да повярва, че не са засекли присъствието му. Особено пък Намръщения! Допълнителните услуги.
Най-отгоре беше написано с големи букви:
ВЪРВИ НА „РАЗГОВОР“!
По дяволите! Щракна с мишката върху символа.
КОЙ СИ ТИ?
Добър въпрос. Не мога ли просто да кажа, че съм се загубил?
ренегата, а ти?
ТВОЯТ ГОСПОДАР. КАК ВЛЕЗЕ?
лесно, не беше нужно да съм чак такъв господар
ОТ ЩАТИТЕ ЛИ СИ?
там са най-добрите експерти. ти да не си от страната на лилипутите?
Пръстът му беше готов на клавиша F11, който активираше вируса. Намръщения е в комуникационната програма на „Датекс“. Можеше да разруши програмата и всичко свързано с нея, без изобщо да го докосне. Значи трябваше да изчака.
НЯМАШ РАБОТА ТУК!
същото се отнася и за теб. защо не опиташ нещо, паленце?
Така е добре. Непременно трябва да го предизвика.
МАЙНАТА ТИ, РЕНЕГАТ!