Екранът премигна. Сигурно го удари едновременно с „Гуд Таймс“ и повишени честоти за монитора.
добър опит. май не си толкова велик, а?
Известно време нищо не стана. Намръщения си беше отишъл. Кучият син беше победен! Добре, сега да опитаме така:
:-(@datexz.globenet.com
Нищо.
Кейси беше сигурен, че ще се получи.
Страшно се разочарова, когато това не стана.
Титаните
Двадесет и трета глава
Онези съобщения… Бяха навсякъде. Някой търсеше Ренегата. Какъв беше обратния адрес? Аха.
LURUS@CCS.FBI.GOV
Познато място. Защитата им не струва нищо. Да проверим електронната поща… внимателно… ето го! А сега на работа.
RENEGADE@CUP.PORTAL.COM
Така. Да му пуснем Carp2! Боже, нищо не става!
Хайде де! Не може да е толкова трудно! Давай!
Ето! На екрана излиза нещо.
майната ти
Добре тогава. F1! Да му покажем кой е по-добрият! Да? Не. По дяволите!
EXIT
Мартин пристигна на летището „Шарл де Гол“ още в осем часа вечерта, но следващият полет от Париж до Цюрих беше чак в девет сутринта. Реши да не търси хотел. Отби се в ресторанта на летището да хапне. Храната имаше вкус на пластмаса въпреки безкрайните суперлативи за френската кухня.
Купи си „Ню Йорк Таймс“ и прочете всички статии, свързани с трагедиите в Южна Америка, Корея и Сингапур. Смъртните случаи не бяха малко. Едва ли можеха да се нарекат нарочни, но така или иначе бяха свързани по някакъв начин с компютърните инциденти. Най-много жертви бяха взели автомобилните злополуки и крахът на банковите институции. Чартърен „Боинг“-737 се беше опитал да се измъкне от летището в Сеул при гъста мъгла. Няколкото бизнесмени на борда му бяха загинали. Общо кризата беше отнела 532 човешки живота. Ранените наброяваха няколко хиляди, но точната бройка не се знаеше от никого. В Корея радиокомуникациите бяха възстановени. Демилитаризираната зона още се държеше.
Малко след три през нощта пейджърът му избипка. Трябваше да се обади у дома.
Предположи, че „у дома“ означава Ленгли.
Беше Креншоу.
— Станало ли е нещо, Том? — Мартин беше оставил подробни инструкции на заместника си.
— Може да се каже. Първо, забеляза ли модела на атаките?
— Какво имаш предвид?
— Южна Америка. Цял континент. Южна Корея. Държава. Сингапур. Град-държава.
Не, Мартин не беше обърнал внимание.
— Сигурен ли си?
— Да.
— Какво следва според теб?
— Някой голям град.
— Някакви предположения?
— Не. Но нещо ми подсказва, че ще бъде в Щатите.
— Трябва да го обмисля. Друго?
— Давид Вайзнер е напуснал Тел Авив с тридесет дути от елитните части в два и половина твое време.
— Кучият му син!
— В два и четиридесет от Марсилия са излетели четири хеликоптера с още тридесет души от френската армия. Информаторът ни твърди, че Голоаз е с тях.
— И закъде са се разбързали?
— Помолих Агенцията за национална сигурност да ги проследи. Не знам след колко време ще получа доклада.
— А сети ли се да попиташ…
— Швейцарците ли? Разбира се. Измъкнах няколко души от леглата им. Май не им стана много приятно. Не са в течение. Не са променяли споразуменията си с Франция и Израел и не допускат присъствието на военни части в страната. Нямат уговорени учения. Успях да ги поразмърдам. Мисля, че доста се разтревожиха.
— Значи ще влязат тайно?
— Така изглежда. Вероятно очакват, че ще могат да се измъкнат най-много след час или два.
Мартин се опита да си представи картата на региона.
— А сега ме слушай внимателно, Том. Хеликоптерите няма да могат да направят курс от Марсилия до Цюрих и обратно.
— Знам. Ще трябва да заредят гориво някъде по пътя.
— И да се срещнат с израелците. Четири хеликоптера са прекалено много само за тридесет души. Значи двете групи ще пътуват заедно.
— Прав си. Картата е пред мен. Какво ще кажеш за Лион?
— Възможно е. Заеми се с това, Том. Ще ти се обаждам по телефона възможно най-често. Искам да знам какво става.
— Кога ще напуснеш Париж?
— Чак в девет сутринта. Но ще се опитам да направя нещо.
— Добре. Ще понатисна малко АНС. Искаш ли да говоря с шефа?
— Да. Човек винаги трябва да си пази гърба, нали така? Господи!
— Какво?
— Ще бъде щат.
— Не разбирам.
— Моделът, Том! Няма да е град. Щат!
— Чудесно. Това намалява възможностите до петдесет.