Нещо се въртеше в главата на Питър. Той дръпна слушалката настрана и се замисли.
— Питър? Питър, там ли си?
Как не се сети по-рано!
— Том, веднага се обади на Луан Ръсел от ФБР. Сигурно сега си е у дома. Кажи й за модела и я остави да определи щата. Трябва да ги предупредим!
— Да ги предупредим? Естествено. Но как ще определи щатът?
— Ще бъде този, в който живее информаторът й. Оня тип, който успя да проследи Намръщения. Той ще се опита да го отстрани, като удари целия щат.
— Звучи логично, Питър. Ще й кажа.
— Добре. Ще се чуем по-късно. — Мартин прекъсна връзката. Извади от джоба си миниатюрния си електронен бележник. Още един проклет компютър! Написа само „СО“. Синята Орхидея. На екрана веднага се появи телефонният й номер.
Питър старателно набра цифрите.
Телефонът иззвъня седем пъти, преди да чуе сънения й глас.
— Ало?
— Марго, любов моя.
— Кой е?
— Който те обича.
— Ще затворя!
— Който ти купува коли.
— Питър?
— Значи си спомни.
— Питър, къде си? Какво искаш? Защо се обаждаш?
— Налага се да пуснеш в ход връзките си, и то възможно най-бързо.
— Андре не е тук.
— Не ми трябва Андре. Ти познаваш достатъчно хора.
— Но Андре…
— Хайде още сега да изчистим едно недоразумение, Марго. Наясно съм, че Андре знае за Синята Орхидея.
— Какво?
— Играеш двойна игра, но това не ме притеснява. Щом продължавам да ти купувам нови ситроени…
— Питър, аз… Какво искаш?
— Самолет. Чартърен полет. Ще си платя.
— Остави ми телефона си. Ще видя какво мога да направя.
— Позвъни на пейджъра ми. Намирам се на „Де Гол“.
Мартин затвори телефона и се разходи из чакалнята. Когато минаваше край ресторанта, в който беше вечерял по-рано, усети миризмата на ароматизиран тютюн и надникна вътре.
Охо! Каубоят! Седеше на една от масите пред чаша кафе, пушеше лулата си и четеше нещо.
Какво по-хубаво от това! Голоаз трябваше тепърва да издири точното местоположение на „Датекс“-Цюрих. Мартин също имаше адреса, разбира се, но разполагаше с по-малко време.
Той бързо влезе в ресторанта, отиде до масата и почука с кокалчетата си.
Грей вдигна глава, намръщи се, после се усмихна.
— Здравей, Питър. Каква изненада!
— Закъде пътуваш, Нат?
— За Цюрих. Вчера изпуснах полета си. Следващият е чак в девет сутринта.
— Защо отиваш в Цюрих?
— Ами… по лична работа.
— Хайде стига. Трябва да знам.
— Нещо там не е наред. Искам да… измъкна един приятел, преди да е станало късно.
— Ела с мен. Уредих чартърен полет.
— Том Креншоу? Не се познаваме.
Луан се прибра в апартамента си едва преди петнадесет минути. Страхотно изморена. Дори не беше успяла да се съблече. Седеше в хола по сутиен и панталон. Искаше само да вземе душ и да си легне, не да говори с някакъв тип, когото отгоре на всичко не познава.
— Аз съм един от заместниците на Питър Мартин. Току-що говорих с него.
— Къде е той? Опитах се да се свържа…
— В Париж.
По дяволите! Той ще отиде направо в офиса на „Датекс“. И Намръщения ще даде ход на поредната верижна реакция!
— Трябва да говоря с него! — каза тя. — Веднага!
— Може да мине доста време, преди да се обади…
— Предайте му следното съобщение: Ако се опита да…
— АГЕНТ РЪСЕЛ!
Тя млъкна.
— Какво?
— Има някои неща, които не разбирате. Питър е изпълнявал такива задачи и преди. Той знае какво прави. Аз трябва да ви предам съобщение.
— Слушам.
— Първо, от време на време и на мен ми хрумват някои добри идеи. Питър обикновено ги доразработва и накрая влизат в работа.
Какви ги говори?
Той й обясни за модела в атаките на Намръщения. Тя се съгласи. Интересно беше задържането на нивото. Цяла Южна Америка разполагаше със същата по обем и сложност компютърна мрежа като Корея и Сингапур. На пръв поглед ефектът беше по-мащабен, но не изискваше по-високо ниво на намеса.
— Реших, че ще последва удар върху някой град. Питър обаче смята, че ще е цял щат.
— Да, но…
— Той е убеден, че ще бъде щатът на информатора. Склонен съм да се съглася с него. Ако Намръщения реши, че е застрашен по някакъв начин, той ще унищожи електронните и телефонни системи в щата и така ще го свали от Интернет.
— Боже! Звучи логично.
— Не знам доколко ще помогне, ако предупредите властите, но поне можем да опитаме.
— Най-много да мобилизират полицията. Или националната гвардия. Да поддържат реда и контролират движението по пътищата.
— Да, сигурно ще помогне. Само кажете щата.