Изгледа го цялото до края.
И после пак.
И разбра.
Беше толкова просто!
Облегна се назад и шумно въздъхна. Сега щеше да пипне Намръщения на собствената му територия. Щеше…
Светлините в къщата примигнаха и угаснаха.
Алън Джексън млъкна.
Не беше честно!
До 08:01:01 имаше още толкова време!
Двадесет и четвърта глава
Бялата лампа на покрива на международното летище в Денвър, която се виждаше от стотици мили разстояние и помагаше на пилотите да се ориентират, угасна. Светлините край пистите също.
Пилотът на самолет, излетял от летището в Аспен, тъкмо приземяваше машината си в Денвър. Той внезапно загуби ориентация и самолетът тежко се блъсна в гладката бетонна повърхност на пистата и продължи да се влачи по корем. Дясното крило се пречупи и корпусът се преобърна.
Генераторите се включиха почти веднага, но светлините бяха значително по-слаби отпреди. Пожарните коли веднага бяха алармирани.
Телефонната система на „Ю Ес Уест“, която покриваше района на целия Среден запад изгуби контрол върху линиите. Хората, които говореха в момента, а сред тях имаше и доста дежурни от редица държавни и правителствени учреждения, не бяха прекъснати. Компанията успя да предупреди голяма част от тях да не затварят след приключване на разговорите. Тази нощ всички компютърни системи, които използваха телефонни връзки — от Колорадския университет в Боулдър до Отдела за обработване на информация — останаха включени в мрежата. Техните оперативни системи и бази данни започнаха да се саморазрушават и след пет минути вече не съществуваха.
Компютърът на Националния център за атмосферни проучвания, свързан с новата високоскоростна мрежа заедно с останалите четири суперкомпютъра, остана незасегнат. Машините бяха отделени от Интернет само преди няколко дни.
Компютрите, които контролираха движението по пътищата, оправдаха опасенията и блокираха, но в крайна сметка това се оказа по-скоро второстепенен проблем. Тези, които регулираха снабдяването с електричество в „Руръл Илектрик Асосиейшън“ и „Пъблик Сървис Къмпани“, бяха унищожени. Процесорите им изгоряха и десетки градове останаха на тъмно, включително и уличното осветление и светофарите във Форт Колинс, Лавлънд, Грийли, Денвър, Лейкуд, Ингълуд, Орора, Касъл Рок, Колорадо Спрингс и Пуебло. По цялото протежение на Фронт Рейндж на Роки Маунтинс.
Болниците веднага се прехвърлиха на резервните генератори, но сметките и диагнозите в компютрите отначало се объркаха, после окончателно изчезнаха.
Този път частните потребители също не бяха пощадени. Всеки персонален компютър, свързан с мрежата, изгуби зрението си — монитора, а малко след това и процесора. „Гуд Таймс“ се разпространи със светкавична скорост. Пораженията бяха огромни.
Седемнадесета улица, финансовият център в Денвър, беше ударена особено тежко. Банки, собственици и брокери останаха на нула. До следобед същия ден пазарът престана да съществува.
Федералният център, където бяха разположени дузина различни агенции, изгуби всичко. Информация, събирана години наред и отнасяща се за различни изследователски проекти в области от селското стопанство до социологията, беше безвъзвратно унищожена. Файловете на държавния институт за горите и Министерството на земеделието, свързани с федералните гори и национални паркове, се превърнаха в електронни безсмислици.
Централизираната административна система изгуби данните на стотици граждани. Вноските за пенсионните фондове, годините трудов стаж, всичко просто изчезна от паметта на компютрите.
Големите корпорации — „Локхийд-Мартин“, „Гейтс Ръбър“, „Ай Би Ем“, „Теледайн“, „Хюлет-Пакард“ и стотици други наеха компютърни професионалисти, които щяха да останат шокирани от загубата на административните, изследователски и прочие бази данни. Тъй като голяма част от информацията беше останала само в писмена форма, щяха да са им нужни години, преди да успеят да възстановят всичко.
Първокласната отбранителна база на северноамериканските отбранителни военновъздушни сили в планината Шайен Маунтин в Колорадо също пострада. Всички видео, аудио и информационни връзки се разпаднаха. Голяма част от антените се стопиха от свръхелектричеството, което ги удари.
И, естествено, някои групи — като Колорадските патриоти — останаха много доволни от случилото се. Те никак не обичаха правителството.