— Нат! Каква приятна изненада!
— Добро утро, Джером.
Грей ги представи един на друг.
— С компютри ли се занимавате, господин Мартин?
— Напоследък повече от обикновено — отговори Питър.
Уестин тъжно поклати глава.
— Да, разбирам. Особено след случилото се в Съединените щати.
— Какво? — извика Грей.
— Не знаете ли?
Мартин беше говорил с Креншоу два пъти през нощта, последния път малко преди да наемат колата. Креншоу не спомена нищо за Щатите.
— Доколкото разбрах, в Колорадо има някакви проблеми — каза Уестин. — Хайде, заповядайте вътре. Сигурно сте гладни.
Изведнъж Мартин изпита сериозни съмнения. Този тип да е компютърен маниак? Невероятният ум, който седи зад разрушаването на Интернет?
Повече му напомняше за продавача в магазина, откъдето купуваше ризите си.
Последваха Уестин през дъбовата врата в уютния коридор. Мартин и Грей свалиха палтата си. Обстановката беше повече от впечатляваща.
Тръгнаха надолу и наляво и влязоха в удивителен кабинет. Мартин не беше виждал нищо подобно. Помисли си, че ще падне голям майтап, ако Вайзнер и Голоаз се опитат да минат пред онези двадесетсантиметрови порти, при условие че отзад има огромен прозорец, който може да се счупи само с един удар.
Уестин махна към столовете край стъкленото бюро и изчезна зад вратите в задната част на кабинета. След няколко минути се върна със сребърна каничка и чаши. Наля им кафе.
— Тук ли е Джорджия? — попита Грей.
— Трябва да е някъде горе. Напоследък непрекъснато си блъска главата над онези скрити програми. Всички решихме, че е разрешила загадката още когато откри символа на намръщеното лице. Вече й позвъних. След малко ще слезе при нас. Заповядайте, господа.
Съмненията на Мартин се увеличаваха с всяка изминала минута.
Той взе чашата си и опита кафето. След дългите часове на онзи малък самолет му се стори направо божествено.
— И така, господин Мартин, сам ли работите или за някоя по-голяма агенция?
— Е, не е чак толкова голяма — пошегува се Мартин. — Централното разузнавателно управление.
— О! — усмихна се Уестин. — Започвам да разбирам.
— Проследихме Намръщения. Всички следи водят към „Датекс“-Цюрих.
— Сериозно!?
— Напълно. Източниците ни…
— Оттук ли работи, или само използва системите ни?
Мартин не знаеше как да отговори на въпроса му. Грей му помогна:
— Още не знаем, Джером. Говорихме с Питър на път за насам. Наистина има основание за тревога. Французите и израелците скоро ще бъдат тук.
Уестин се усмихна.
— Значи трябва да сложим допълнителни прибори за обяд?
Ревът на моторите и шумът от въртенето на перките не позволяваха да се води никакъв разговор. Вайзнер и Голоаз седяха в мълчание близо до вратата на хеликоптера.
Наблюдаваха мълчаливо красивия пейзаж, тъй като пилотът държеше машината възможно най-ниско, за да избегне засичането на радарите. Вайзнер беше сигурен, че фермерите обаче веднага ще уведомят властите и скоро швейцарците ще са по петите им.
Военните вече бяха разработили стратегиите и когато жълтата лампа над задната врата светна, войниците станаха и хванаха въжетата, готови за скок.
Когато хеликоптерът намали скоростта, Вайзнер се обърна и погледна през тясното прозорче. Дръпна Голоаз и извика:
— Ето го замъка!
Сградата беше особено внушителна. Успяха да я разгледат добре, когато хеликоптерът закръжи над нея. Останалите три машини бяха точно зад тях.
Вайзнер забеляза грамадния прозорец отзад, изрязан в каменната стена. После видя, че огромната порта отпред е широко отворена. На входа на замъка чакаха трима мъже.
Пилотът не знаеше какво да прави. Той попита нещо френския полковник и полковникът се наведе въпросително над Голоаз.
— Нека просто го приземи! — нареди Андре.
Когато хеликоптерът докосна земята, Вайзнер хвана дръжката на вратата и я дръпна встрани. Двамата с Голоаз слязоха първи. Скочиха на покритата със сняг площадка. Перката беше вдигнала истинска вихрушка. Нямаше никаква видимост.
Мъжете несъзнателно наведоха глава и се затичаха към замъка.
Вайзнер напрегнато се взираше през снежната пелена. Когато най-после позна човека на входа, извика:
— О, по дяволите!
— Да — каза Андре. — Удивително как винаги успява, нали?
Джером безкрайно се забавляваше от всичко това.