Когато двамата мъже тръгнаха към тях, останалите три хеликоптера също се приземиха и вдигнаха огромен облак сняг. Единият беше облечен с черна униформа, барета и стискаше под мишницата си автомат. Другият пък носеше обикновени панталони, скъпи обувки и доста износено палто.
Когато стигнаха до вратата, мъжът от ЦРУ попита:
— Закъде си се издокарал така, Давид?
Онзи само поклати глава.
Мартин ги представи:
— Господин Джером Уестин, Андре Голоаз от френското разузнаване и Давид Вайзнер, представител на правителството на Израел. Андре, Давид, това е Нат Грей от „Компсистемс“, Атланта.
— Добре дошли в „Датекс“, господа — поздрави ги Джером.
— Както разбирам, преследвате някакъв престъпник.
Не искаше да прозвучи толкова саркастично, но при дадените обстоятелства нямаше друг начин.
Французинът въпросително погледна Мартин.
— Вече обясних на господин Уестин какъв е проблемът — каза Мартин.
— Ще имате ли нещо против — започна Голоаз — малко да поразгледаме замъка?
— Но моля ви, стига да не вкарате цялата тази армия вътре.
Израелецът обясни:
— С нас има компютърни експерти, които ще се радват да хвърлят едно око на софтуера ви.
— Това — каза Джером — е съвсем друга работа. Моят софтуер е защитен от закона за авторските права и всички останали закони на тази страна. Той е частна собственост и нямам намерение да ви го показвам.
— Значи не можем да видим програмите?
— Не, господин Вайзнер, не можете.
Давид присви очи.
— Съветвам ви добре да си помислите!
Мартин ги прекъсна:
— Давид, господин Уестин е в Швейцария напълно законно. А ти?
— Питър, на чия страна си? — ядоса се Вайзнер.
— Мога, естествено, да ви предложа алтернатива — обади се Уестин. — Ще продам софтуера на Франция или Израел, както се разберете.
— Какво? Колко?
— Мисля, че два милиарда американски долара са напълно достатъчни.
Голоаз и Вайзнер се спогледаха.
Мартин каза:
— Ето, вече имаме диалог. Андре, би ли заповядал на хората си да изключат двигателите на хеликоптерите, за да се чуем. Предлагам всички да влезем вътре и да видим дали разстоянието между нула и два милиарда може да се понамали малко.
— Отлично предложение, господин Мартин — съгласи се Джером.
Когато Джером поведе мъжете към кабинета си, за да преговарят за нещо, Грей се втурна нагоре по стълбите, като изкачваше по две наведнъж и профуча през стъклената врата на контролната зала.
— Нат! — извика Адам Мур. — Какво, по дяволите, става навън? Всички сензори са активирани!
Грей се огледа. Половината от хората се бяха струпали в задната част на залата и зяпаха през прозорците, които гледаха към двора. Бяха чули хеликоптерите, но сега не можеха да видят нищо от стените.
— Май Джером прави някакви сделки, Адам. Къде е Джорджия?
— В четвърта стая. Ами ти защо си тук?
— Минавам да ви видя — промърмори Грей и се затича по коридора.
Дръпна вратата на четвърта стая.
Джорджия уплашено вдигна глава, после натисна един клавиш и затъмни екрана. Грей изобщо не обърна внимание на действията й.
— Нат! Каква изненада!
— Здравей, Джорджия.
— Ти ли си причината за това раздвижване?
— Боже, надявам се, че не. — Грей седна до нея. Тя изглеждаше много добре. Е, може би като изключим тъмните кръгове под очите, резултат от дългите часове пред монитора. — Джорджия, истината е, че искам да те помоля да дойдеш с мен.
— О, Нат! — Тя се пресегна и стисна ръцете му.
— Знаеш, че за мен светът винаги се е въртял около теб. Какво ще кажеш да преместим този център в Атланта?
Тя въздъхна.
— Нат, ти си един от най-прекрасните мъже, които познавам. Обичам те, но не по начина, по който обичам Джером. Не мога да приема.
— Моля те, Джорджия!
— Нат, силата и властта са тук. Не разбираш ли? Аз трябва да бъда до Джером. — Тя стисна ръцете му.
Грей замълча.
После стана.
— Нали не се сърдиш? — попита тя.
Той излезе и бавно затвори вратата. През прозореца видя колите на швейцарската полиция. Армията и правителството. Започваше да става много интересно.
Но не и за него.
Сякаш нещо у него беше умряло.
Въпреки че още когато напускаше Атланта, знаеше, че ще стане така.
Той е в системата. В „Датекс“! Не е възможно! В Колорадо няма електричество. Телефонните линии са пълна бъркотия. Тогава как е влязъл тук? А може би наистина живее в Калифорния?!
ИНСТАЛИРАЙ TRANSWARP IV
Защитата пази ядрото — административната система на „Датекс“. Продължава да опитва. Може би има паролата? Или защитата не работи?