ЗАРЕДИ CALCARP V
Чао, Калифорния!
Паролата на Уестин върши идеална работа. Да проверим монитора. Всичко е наред.
допълнителни услуги
Както и очакваше. Паролата е сменена. Тогава да активираме програмата. Хиляда и едно… хиляда и две… хиляда и… Готово! Вътре сме.
отвори „Пълномощия“
Сега да прегледаме списъка. Празният ред още е там.
Зареждаме графичния образ на жълтата пеперуда, а после:
@datexz.globenet.com
Господи, било е толкова просто! Пред очите на всички! На целия свят. В крайна сметка Намръщения се беше оказал голям хитрец. През цялото това време се опитваха да открият паролата с типичните символи, а тя беше графична. И изложена в Уеб като пеперуда. Ключът беше в дизайна на крилото. Ако човек се вгледаше по-внимателно, не можеше да не забележи наклонените черти — типични за разделянето на директории и файлове.
Естествено, не всяка пеперуда можеше да свърши работа. Копието трябваше да е абсолютно точно, а той беше сгрешил фатално с излагането му в мрежата.
ОТКРИ ПАРОЛАТА
съмняваше ли се?
ПРЕКАЛЕНО КЪСНО
ще видим
Бързо, F12.
Боже, всичко свърши.
Най-после.
Двадесет и пета глава
Наложи се преговорите да бъдат прекъснати за половин час, докато Джером успее да убеди швейцарските власти да не предприемат нищо по повод нарушаването на въздушното им пространство. Съгласиха се едва след като три от хеликоптерите излетяха с голяма част от мъжете в черни униформи.
Когато жената влезе, край стъкленото бюро отново се водеха разгорещени пазарлъци.
Питър усети как Грей се напрегна. Нат веднага стана и отиде до прозореца, който гледаше към езерото. Мартин се досети, че той беше дошъл заради нея и че нещата явно не бяха потръгнали.
Уестин я представи:
— Господа, това е Джорджия Тейлър — вицепрезидент на „Датекс“.
— Какво става тук, Джером?
Той бързо й обясни.
Джорджия се засмя.
— За бога, Джером! Остави ги да погледнат програмите. Двамата с Адам ще се погрижим да не вземат нищо със себе си.
Уестин с облекчение се съгласи.
— Господа, последвайте я, ако обичате.
Вайзнер отиде да доведе компютърните си експерти.
Андре се наведе към Мартин и тихо го попита:
— Питър, моля те, кажи ми, че вече не си го взел!
— Защо трябва шефовете ти да спят спокойно, Андре?
Голоаз изръмжа.
Мартин само му намигна. Двамата станаха и се присъединиха към Грей.
— Прекрасна гледка — каза Мартин.
— Свикнал съм с по-различна — отговори Грей.
— Да, аз самият предпочитам Вермонт. Може би някой ден ще се върна там. — Той твърдо си обеща да посети родителите си. Може би Луан ще иска да се запознае с тях.
— Аз също мисля да се върна в Монтана. Ще се занимавам с добитък.
Наложи се да чакат до три следобед. Мартин се обади на Креншоу за повече информация от Колорадо. Новините никак не бяха добри, но поне проблемът не се разпространяваше и в другите щати. Защитните системи във въздушните контролни центрове бяха възстановени. В три часа всички компютърни експерти се отказаха от търсенето. В системите на „Датекс“-Цюрих нямаше абсолютно нищо подозрително.
После хапнаха сандвичи с пушено месо, които им приготви жената на име Тейлър.
Когато се разделиха, Питър покани Грей да пътуват заедно до Щатите.
— Само да не е в оная двуместна бракма.
— Този път ще се опитам да намеря нещо по-добро.
Креншоу й се обади да й каже, че Питър не е намерил нищо в „Датекс“. Намръщения беше успял да се измъкне от капана.
Тя се обади на шефа си, после той дойде лично да съобщи новината на останалите агенти. Разочарованието беше искрено.
Нима това никога няма да свърши?!
Положението в Колорадо не беше чак толкова лошо, колкото в Сингапур например, но само защото бяха разполагали с няколко часа преднина. Най-оптимистичните прогнози предвиждаха поправките на компютрите, инсталирането на новия софтуер и възстановяването на електричеството да приключат едва след няколко дни.