— Хакер? — попита Мартин.
— Думата често се употребява погрешно — обясни експертът от Агенцията за национална сигурност. — Хакер с уважение са наричали млад компютърен гуру от шестдесетте и седемдесетте. Именно на тях дължим всичко, с което разполагаме днес. Една от основните ни задачи в Мийд е да откриваме различни кодове, нещо като самопроверка. Само дето за нас е законно. Точно с това се занимават и разни неориентирани маниаци с персонални компютри. Те се вмъкват в университетските дневници, за да променят оценките си, или анулират сметките си в електрическите компании. Но тези хора, Питър, обикновено не разполагат нито със знанията, нито с нужната суперкомпютърна мощ и не могат да разгадават кодовете. В повечето случаи просто са се докопали до списъка на паролите.
— Списъците струват цяло състояние на черния пазар — допълни Ръсел. — При някои акции сме конфискували цели купища незаконно придобити кодове. Ще позволиш ли аз да попълня познанията му по философия, Рик?
— Ама разбира се.
— Философия?! — извика Мартин. — Какво общо има тук философията?
— Опитваме се да те научим на нещо за компютрите, Питър — отговори тя. — Не протестирай!
— Първо имам нужда от малко кафе.
Мартин събра трите чаши и излезе. На масата отвън сребристата машина бръмчеше двадесет и четири часа в денонощието. Някой беше поръчал понички. Той сложи няколко в една от картонените чинийки, закрепи я върху пълните чаши и се върна обратно.
— Аз не искам кафе, благодаря — промърмори Ръсел и побърза да вземе поничката с най-дебелата шоколадова глазура.
Отхапа едно голямо парче, преглътна го и продължи лекцията си. За нея това не беше нищо ново. Същите проблеми бяха обяснявани многократно на най-различни аудитории.
— Става въпрос за виртуалното общество.
— Май съм чувал нещо подобно.
— Наричат го още съвършената демокрация. По правило, а и според идеологията на онези млади учени, за които ти говори Рик (а повечето от тях са смятани за бунтари), почти всички мрежи са децентрализирани. Няма да повярваш колко от тях са били в основата на Хейт-Ашбъри по време на виетнамската война или в комуните — например Хог Фарм в Тенеси. Питър, тези хора не просто са създавали компютърни системи. Те са изграждали, или поне така са си мислели, „глобалната общност“. Маршал Маклуън посочва същото в книгата си. Те са искали да бъдат възможно най-независими от големите правителства.
— Може ли да те прекъсна за малко? — попита Мартин.
— Да, и бездруго не е възпитано да се говори с пълна уста. — Тя отново се зае с поничката си.
— Как така знаеш всичките тези неща?
Луан преглътна залъка си и отговори:
— Работя в отдела по компютърни престъпления. Трябва да знам какво правя. А това означава да разбирам причината за различните мотивации. В миналото Федералното бюро се провали на няколко пъти. Проведоха се акции срещу така наречените хакери и се конфискува апаратура, без да се знае какво, по дяволите, става и защо е всичко това. Вбесихме доста хора, някои от които се оказаха важни. Те основаха Фондация „Електронни граници“, за да се пазят от намесата на ФБР и тайните служби. Мичъл Капор, който се прочу и забогатя с „Лотус 1-2-3“, Стив Вожняк — един от създателите на „Епъл“, и Джон Гилмор — човекът, който разви телекомуникациите „Юникс“, използвани в Интернет — това са бащите на тази фондация. Те застанаха срещу нас в съда. А ние нямаме нужда от подобни врагове, Питър.
— Добре де.
— Както и да е, в повечето случаи мрежите нямат централизирана администрация. Хората, които ги използват, независимо дали са десет или десет хиляди, определят как ще се управляват. Както е със Световната електронна мрежа „Уел“13, възникнала алтернативно в Сан Франциско.
— Ами Световният каталог?
— Създаден е от същите среди. Всъщност повечето от идеите са надживели контракултурата. Демократичният принцип при използването на мрежата е друг голям феномен. Когато включиш компютъра си и започнеш разговор или изпратиш електронна поща например на адрес: крейт-ет-питиемпи-точка-ейол-точка-ком, няма как да разбереш дали Крейт е мъж или жена, черен или бял, млад или по-стар. Крейт е просто човек и нищо повече. Не знаеш дали той или тя е на инвалидна количка. Ако адресът завършва с „яп“, може би означава Япония, но няма как да си сигурен.
— Виртуалното общество е без лице — допълни Веласкес.
— Напълно анонимно. Ще се изненадаш как тези хора се познават, как се грижат един за друг. Обикновено приятелите от мрежата могат да ти окажат спешна медицинска помощ или да решат възникнал криминален проблем. И това става доста по-бързо, отколкото ако се опиташ да звъниш в болницата или на 911.