— Медицинска помощ? — учуди се Мартин.
— Сред тях има лекари. Има полицаи, водопроводчици и автомеханици. Само че обществото не знае. Всички са абсолютно равни.
— Добре. Вече започвам да схващам. Потребителите смятат, че мрежата е най-демократичната структура.
— И то такава без много граници, без особени географски ограничения. Изградили са я само за две десетилетия, Питър. А тя непрекъснато се разширява. Сега можеш да говориш с приятели от Непал, Израел или Франция. Откъде събираше сведенията си по време на студената война?
— КГБ контролираше разпространяването на пресата и телефонните линии. Всъщност повечето бяха ръчно свързани телефонни комутатори. Както и да е… Радиовълните се заглушаваха. Поддържахме сателитна връзка с посолството, но наистина получавахме голяма част от информацията чрез Интернет.
— По-точно — прекъсна го Веласкес — данните са пристигали чрез Релком14 — малка комуникационна мрежа в Русия. Абонатите са събирали сведенията и са ги изпращали по Юнет-Хелзинки, която пък има връзка с Интернет.
— В крайна сметка — допълни Ръсел — имаме една голяма група добри хора, които се опитват да информират друга група добри хора. Те се грижат за себе си дори тогава, когато онези на върха не могат.
— Аха, започвам да разбирам накъде биеш — каза Мартин. — Искаш да си говорим за големите шефове.
— Не може и без това, Питър. И между другото, Луан, искам да изнесеш някоя и друга лекция в агенцията.
— Дадено, Рик. — Тя приключи с поничката си и едва успя да се пребори с изкушението да си вземе още една. Пък и Мартин далеч не знаеше всичко.
— Първо на първо, Питър, изпускаме нещо много важно. Голяма част от мрежата е създадена и финансирана от министерството на отбраната и Националната научна фондация. Това напомня ли ти нещо?
Този път Мартин отговори веднага:
— Правителството не притежава мрежата, тя е собственост на хората и се издържа от данъци.
— Точно така. Голям плюс в полза на принципите на виртуалното общество. Те си плащат за услугите, знаят как да ги използват и не искат никой друг да им се бърка. Още една особеност има в съкращенията, използвани най-често при писането на адресите. Забелязал ли си ги?
— Разбира се. Образователните институции използват „edu“15, правителството — „gov“16 и така нататък.
— Още от самото начало търговските организации са били изключени от Интернет.
— Чакай малко! — прекъсна я Мартин. — Виждал съм и съкращението „com“17.
— О, само че не в Интернет. Америка Онлайн, Продиджи, Компюсърв и други такива наистина са търговски компании, свързани с Интернет. Ако си техен абонат, имаш право да се свързваш с останалите. Но по мрежата не могат да се предлагат търговски продукти или информация. Само се следи за нивото на потребление на собствените им клиенти. Или те затрупват с рекламни съобщения.
— Ако съм разбрал правилно, голяма част от хората не искат търговските организации да се намесват в общността.
— Според мен е точно така. Тези структури, заедно с правителството са един вид заплаха за потребителя. А сега слушай внимателно. Поддържането на мрежата е много скъпо. Правителството постепенно намалява финансирането. Националната научна фондация официално прехвърли разходите по поддръжката на „Съвременни системи и технологии“, които и бездруго работеха с договор. А тази компания е създадена от „Ай Би Ем“, „Ем Си Ай“ и „Мерит“.
— Търговски организации.
— Наскоро и друга фирма също е закупила дялове.
— Още комерсиализиране.
— Което означава…? — попита тя и отпи от кафето.
— Че в цялата работа трябва да има някаква печалба.
— Това е едната страна на въпроса. А каква е другата?
Мартин мълчеше.
— Рик?
— Демографията.
— Не виждам връзката — учуди се Мартин.
— Ако аз знам кой си, знам и какво да ти продам. И можеш да бъдеш сигурен, че все ще успея да ти продам нещо — обясни Веласкес. — Когато се свържеш с Америка Онлайн, те научават нещичко за теб. И няма да се опитват да ти пробутват кожени шуби, ако живееш в Хавай. Фактически няма да те включат в списъка, който ще продадат на производителя на шуби. Но те получават информация и за потребителските ти навици, за финансовата ти стабилност и прочие, и прочие. Всичко това се записва в личното ти досие, а то се продава за страшно много пари.
— В „Уел“, а и в останалите мрежи — продължи Ръсел — хората се чувстват свързани един с друг. Те се засягат, когато се намеси правителството или някоя търговска организация. А на обикновения гражданин му харесва да си мисли, че когато се включи в Компюсърв и прочете информацията там, получава нещо. Само че той плаща много повече от месечната си такса. Неволно съобщава за себе си неща, които старателно се съхраняват. И някога, независимо кога, ще донесат печалба на някого.