— Има още една група особености във връзка с Продиджи — продължи Веласкес. — Когато подписваш договор с тях, трябва да се откажеш от някои права. Касае се за цензурата. Интернет страшно се гордее със своята свобода на словото. Там няма цензура, освен ако не си я наложиш сам. Продиджи обаче имаха доста проблеми, защото поддържат група от така наречени експерти, които орязват част от съобщенията. Така че дори и да не си съгласен с Първата поправка, подписвайки договора, щеш не щеш, я приемаш. Втората част от оплакванията са свързани с начина на функциониране на системата. Когато потребителят се включи в Продиджи, той също така позволява да се използва и част от неговия собствен компютър. Това е записано в договора. Но ако ти си член на виртуалното общество и си приел неговите принципи, работата веднага ще ти замирише. Няма да имаш никаква представа какво точно прави Продиджи в компютъра ти. Може да копира данъчните ти формуляри, информация за банковите сметки, писмото до любовницата ти… Така се създава личното досие. И всичко това в името на търговията.
— Боже господи! — искрено се изненада Мартин.
Ръсел му се усмихна:
— Хайде стига, Питър. Нали и ти правиш същото.
— Това е различно. Националната сигурност и прочие! Ти не работиш по-различно.
— И аз — съгласи се Веласкес. — Но всички ние сме защитени по един или друг начин от политиката и указанията на президента или Конгреса. Съгласен съм, че не е особено справедливо. Но от време на време ми харесва да си мисля, че не нарушаваме закона.
— Самоволната кражба на данни от личния живот на хората е незаконна! — възпротиви се Мартин.
— А нима можеш да я докажеш? — попита го Ръсел.
— Вероятно не.
— Някой ден ще си поговорим за тези неща. А сега нека да се върнем към нашия човек. Той не прави нищо по-различно от Продиджи например — вмъква се в държавните системи, във файловете на банката в Кловис. Какви са неговите мотиви?
— По дяволите. Сигурно си мисли, че малко или много е прав.
— Може би това не е чак толкова далеч от истината, Питър.
— Само че онова с банката си е федерално престъпление.
— А нима разполагането с личните данни на хората не е? В този случай законът е доста разтегливо понятие — отговори тя. — Що се отнася до компютърните мрежи и системи, те се развиват с невероятна скорост. Правителството и агенциите просто не могат да се справят с това. Авторското право, патентите и правата за собственост са мъгляви понятия. Но поне се споменават в законите, отнасящи се до новите технологии.
— Значи търсим някой, който си мисли, че Бог и правото са на негова страна. Той определя правилата. А ако се опиташ да му играеш номера, ще извади душата на компютъра ти, нали така?
— Може и така да е. Още нищо не знаем. И докато не научим повече, това ще бъде профилът на търсения от нас човек. Рик, имаш ли да допълниш нещо?
— На този етап не, Луан.
Тя махна с ръка към прозореца, който гледаше към компютърната зала. Сътрудниците й още седяха наведени над машините и се опитваха да изтръгнат от тях всичко, което можеха да се сетят. Към екипа непрекъснато се присъединяваха нови специалисти и веднага се включваха в работата.
— Търсим, Питър. Търсим между известните ни и/или осъждани компютърни… нека ги наречем активисти, а не хакери. Опитваме се да си обясним как точно го е направил. Тези хора никак не са малко, а някои от тях са истински гении.
— Добре, Луан. Такова е положението у дома. Ами ако той се окаже в Лондон? Или в Тел Авив? И намесата в работата на Държавния департамент е всъщност заплаха за националната сигурност?
— Това не ми влиза в работата — отговори тя. — Нали за това ви плащат на двамата с Рик?
Когато Джером Уестин заряза добре платената си работа и основа собствена компания, той твърдо вярваше, че програмирането е по-добрият от двата варианта, които имаше пред себе си. Той беше убеден, че името на фирмата върху хардуера — или самия компютър — няма достатъчна тежест и е преходно. В крайна сметка компютърът беше само средство, оръдие за постигане на целите.
От първостепенно значение беше геният на създателя на системата, написал оперативните инструкции. Ако програмата е ефективна и творческа, компютърът я изпълнява и толкова. Много хора не си дават сметка, че единствената функция на машината е да извършва повтарящи се изчисления и задачи с невероятна скорост. Такава е нейната същност. Компютърът със сигурност не може да мисли.