Като изключим правителството и военните, банковата индустрия с множеството си периферни връзки с кредитни, финансови и бизнес-институции предлагаше най-големия потенциален пазар. Уестин беше решил да посвети таланта си именно на тази специализирана област. Освен това пренебрегването на министерството на отбраната като клиент автоматично го освобождаваше от необходимостта да спазва многобройните сложни правила за защита на сигурността. Сега поне не беше нужно да си проправя път през джунглата на държавната бюрокрация. Винаги беше презирал писарушките и не понасяше някой да се бърка в личните му дела. Не можеше да се отърве от усещането, че всеки, който се рови из миналото или финансите, непрекъснато се опитва да оспори легитимността, етиката и морала му. А той смяташе, че животът му се крепи на тези три неща.
„Датекс“ беше създадена от Уестин, Дарла Самсън и Джийн Лафлин. В продължение на цяла година тримата упорито работиха по усъвършенстването на софтуера и едва тогава го предложиха на банките. Счетоводната система на „Датекс“ — „Дейтас“ — имаше четири огромни предимства на пазара. Не беше нужно банката да купува или заема нови компютри, за да се включи към нея. Системата работеше със скорост три пъти по-голяма от тази на съществуващия счетоводен софтуер. Цената на услугата се фиксираше предварително, като достъпът до нея не струваше почти нищо. И накрая — въвеждането на данните беше максимално опростено, а това пък намаляваше допълнителните разходи по обучението и преквалификацията на банковите чиновници.
След безплатните демонстрации и първата продажба на системата на една малка банка в Мариета, Джорджия, „Дейтас“ пожъна огромен успех. Поръчките заваляха толкова бързо, че „Датекс“ едва смогваше да инсталира новия продукт. В централния офис на фирмата в Атланта вече работеха доста специалисти. Имаше най-различна апаратура. Бяха формирани и обучени три екипа, които разработваха многобройните идеи на неизчерпаемия Джером Уестин и се опитваха да ги доведат до успешен край.
Така се роди „Датауд“ — системата за редактиране, която закупиха почти всички национални финансови и счетоводни компании. После се появи „Датефт“ — за прехвърляне на фондове между институциите. Тя беше отлично приета на пазара и бързо прескочи границите на Атлантическия и Тихия океан. „Датпро“ беше модел за прогнозиране на финансите. „Датсек“ улесняваше сделките с ценни книжа и облигации. „Даткред“ пожъна не по-малък успех сред кредитните бюра в страната. Тя разработваше критерии за платежоспособност въз основа на минали задължения. Тази система определяше кой може да получи персонално предложение за теглене на кредити до 5000,00 долара, безплатна пътническа застраховка, чекова книжка или кредитна карта „Шанс“…
„Датекс“ реализира стотици милиони долари печалба само от продажба на софтуер.
Компанията не продаваше компютри. Тя не се интересуваше с какви машини работи.
Тази политика на фирмата се следваше дори и в замъка в околностите на Цюрих. Джорджия Тейлър показваше на Нейтън Грей компютърния център, разположен в северната половина на най-горния етаж. Развеждаше го между светлосините, червени и сребристи бюра.
— За комуникациите разполагаме с два „Хюлет-Пакард“, като единия е само дублиращ. „Бъроуз“ извършват постоянните анализи и се комбинират с „Контрол Дейта“. „Ай Би Ем“ и „Харис“ се използват за контролиране на вътрешните операции. Имаме даже и няколко микрокомпютъра „Епъл Макинтош“ като терминали за графични продукти.
И Нат като Уестин не даваше и пет пари за компютрите. Вниманието му беше наполовина погълнато от краката й в тесните дънки. А стегнатият й задник развихряше въображението му до краен предел.
Джорджия рязко се обърна и Нат виновно вдигна погледа си нагоре. Тя се усмихна.
— Слушаш ли ме изобщо, Нат?
Той се ухили в отговор:
— И преди съм виждал компютри.
Очите й за момент проблеснаха, но в тях отново се появи онова странно отчуждение.
— Мен също си виждал преди.
— Но не чак толкова скоро. — Той послушно огледа отново лабораторията и облечените в бяло техници, които се суетяха около апаратурата и следяха състоянието и работата на всяка една от машините.
— Искаш ли да разгледаш и залата за комуникации?
— Бас държа, че не е много по-различна от тази, която имам в Щатите.