Боингтън… Брайън… Кеш… Конрад… Икър… Фрийд… Гелуей…
Конрад.
— А, господин директор, имам един въпрос относно задържането на информация. До каква степен да се ограничаваме по време на разследването за случилото се в Кловис и Държавния департамент?
— Отличен въпрос. Ние, разбира се, не искаме да паникьосваме хората, нали? Не мога да взема такова важно решение сам. Ще се консултирам с Белия дом и ще ти се обадя за резултата.
— Благодаря, господине.
Ръсел затвори и потъна в размисъл.
Кърк Конрад. Кучият му син си беше истински гений. Хитър като самия дявол. Бъркаше се в комуникационните мрежи, крадеше софтуер, пароли, кодове. А мотивацията му… Правеше го по-скоро за да докаже на себе си колко е добър, а не заради завистта на останалите.
Тя се завъртя на стола си и извика базата данни на криминално проявени лица. Най-отгоре написа: „Кърк Кейси Конрад“.
Компютърът откри файла му почти веднага.
Освободен от Ломпок преди около две години. Не се е обадил в полицията в Кънектикът. Регистриран като беглец. Местонахождение — неизвестно.
Но тя беше сигурна, че не са го търсили кой знае колко старателно. В крайна сметка той бе престъпник от висока класа, такива като него ставаха любимци на хората. Въпреки че големите конгломерати, които бяха пострадали, едва ли му се възхищаваха особено. Доколкото им беше известно, Конрад не трупаше състояние от заниманията си. Полицаите можеха да се закълнат, че е абсолютно безвреден и кротък като агне.
Беше излежал само деветнадесет месеца от присъдата „три до пет години“.
Ръсел затвори очи и хвана главата си в ръце. Опита се да възстанови случая. Беше прекалено уморена. Спомените непрекъснато й се изплъзваха.
Тогава спомена ли нещо за отмъщение?
Например, че ще им го върне по някакъв начин?
Или друго подобно?
Неговият идентификатор беше ренегат. Успя да се сети само толкова, но знаеше, че той едва ли го използва сега. Ако не се забъркаше в някакъв проблем, щеше да е дяволски трудно да го открият. Беше напълно възможно даже да е напуснал страната. Можеше да е навсякъде по света, далеч от мрежите й.
Нито един агент нямаше да го спипа, беше прекалено умен.
Освен ако не отговореше на пусната обява.
Имаше хиляди подобни бюлетини. Всеки компютър можеше да създава собствена система за оставяне на съобщения или изпращане на отговорите.
Тя се обърна, отвори най-долното чекмедже на бюрото си и изрови списъка с адресите на по-големите системи за оставяне на съобщения. Отрядът по компютърни престъпления често имаше нужда от актуализиране на сведенията за това с какви хора си има работа и разполагаше с имената на по-известните бюлетини.
Ръсел искаше да остави съобщението от свое име, така че произволно избра няколко адреса.
Върна се при компютъра си и бързо написа бележката:
ДО: Ренегата
ОТ: lurus@ccs.fbi.gov
Познаваш ме като специален агент Ръсел. Имам една интересна задача за теб. Нуждая се от помощта ти. Моля, обади се или пиши.
Само адресът й беше достатъчен, за да изплаши повечето хора. Някой ден щеше да си купи домашен компютър и да си има свой адрес. Ако не беше сбъркала в мнението си за Кейси Конрад, той нямаше да се отдръпне от предизвикателството. Дори напротив.
Поне така се надяваше. Ако той не беше проблемът, можеше пък да стане част от решението.
Ото фон Вернер, генералният директор на най-голямата банка в Дюселдорф, крещеше на своя заместник, който отговаряше за работата на информационните системи.
— Хер Кантор, обадихте ми се преди полунощ и ми казахте, че има някакъв проблем. Но аз не мога да разбера какво точно ви притеснява? Искам нещата да са наред до утре по обяд.
— Но, господин генерален директор, ако въпросът беше само в…
— Не искам никакви обяснения! Накарайте играчките си да работят както трябва!
— Хер фон Вернер, проблемът не е в моите играчки! Това по-скоро прилича на…
— Не искам да слушам повече! Или до утре ще оправите тази бъркотия, или ще си търсите нова работа!
Пета глава
… светлината на кръглата луна над трите големи бора. Лекият топъл вятър носи сладникав аромат от езерото и гали кожата й с нежните си пръсти. Светлината се прецежда през клоните на боровете и се разпилява по тъмната гладка повърхност на водата.