Сребърни акули. Не. Водата се раздвижва, вълни. Слаб плясък, когато той се изправя и тръгва към белия пясък на брега. Тя го чака.
Гола.
Свободна, настръхнала от хладния нощен въздух.
Луната беше точно зад него, не можеше да види лицето му.
И все пак го виждаше. Спомени или просто игра на светлината?
Върху широкото гладко чело беше прилепнал мокър кичур стоманеносива коса. Малки, изразителни бръчици около сините очи. Очите бяха топли, загрижени, искрени, любознателни. Бебешко синьо, Синатра. Чувствена уста, понякога тъжна, сега с въпросително извита полуусмивка. Широки, широки рамене. Лунната светлина релефно извайваше мускулите на ръцете му.
Тесни бедра, стегнат корем.
Той излезе от водата. Приближаваше се към нея.
Беше възбуден.
Тя също.
Изправи се на треперещите си крака и тръгна да го посрещне.
Към гърлото й полази топла вълна.
Изпъшка…
И се събуди. Ръцете й бяха стиснати в юмруци. Челото й беше мокро от пот.
Ръсел се обърна по корем и зарови лицето си във възглавницата.
Господи! Само това ми трябва сега! Непрекъснато да сънувам Питър Мартин.
Само дето Мартин притежаваше всичко, за което можеше да се мечтае. Сигурно беше някъде към четиридесетте, зад гърба си имаше поне двадесет години служба при военните и ЦРУ. Но двадесет години с неговата професия означаваха натрупани знания за още четиридесет. Мартин излъчваше невероятна зрялост и мъдрост, които, прибавени към перфектния му външен вид, го правеха съвършен. Той не се и опитваше да го показва по някакъв начин, човек просто знаеше, че е така. Тя беше сигурна, че по време на работата си като агент той е убивал и е бил мишена. Но това само прибавяше към излъчването му и усещане за опасност и сила. Той притежаваше живота и смъртта, а постът, който заемаше, му даваше власт и влияние от световен мащаб.
Жените обожаваха силата и опасностите.
Или поне с нея беше така.
Нали за това си избра такава професия.
Дълбоко религиозният й баща въобще не беше предвиждал военна кариера за дъщеря си.
Той изобщо не харесваше работата й. Нямаше да хареса и Питър Мартин, особено ако чуеше и приказките по негов адрес.
Според легендите Питър беше преспал с половината млади красавици в щата. А те трябваше да са поне три пъти повече от красивите млади мъже, също минали през леглото му.
Глупави и безпочвени слухове, разбира се.
Но там, където има дим…
Ръсел се обърна и стана от леглото. Зърната на гърдите й болезнено пулсираха след еротичния сън. Отвори вратата, влезе в банята и завъртя крановете. Подложи тялото си под горещата струя и след около три минути усети живителния ефект. После остана още тридесетина секунди под леденостудената вода. Накрая успя да се разсъни достатъчно. Изми си зъбите, среса косата (която между другото вече имаше нужда от подстригване) и се гримира.
Върна се в декорираната в розово и бледозелено спалня. Разрови се в гардероба и измъкна бежова вълнена рокля и чифт тъмнокафяви обувки. Взе си един сутиен и чорапогащник, седна на ръба на леглото и започна да се обува.
Стана, наведе се напред, за да сложи сутиена си, после се пресегна назад и го закопча. Когато беше на четиринадесет години, гърдите й впечатляваха всички момчета, включително и нея самата. Сега вече й се искаше да не бяха чак толкова големи. Мъжете, с които й се налагаше да работи, обикновено се разсейваха и не успяваха да се съсредоточат върху проблемите. Но може би това не беше чак толкова лошо. Понякога едно такова предимство никак не й беше излишно.
Облече роклята, дръпна ципа и си обу обувките. Мина през хола и влезе в кухнята, където вече я чакаше каничката кафе, автоматично приготвена от кафе машината. Напълни си чашата, изключи машината и застана на прага. Забеляза покрития с прах шкаф до прозореца и реши, че апартаментът й има нужда от почистване. Повечето от мебелите бяха от светло дърво, в стил близък до идеите на френските дизайнери. Майка й много харесваше жилището, но Ръсел го беше обзавела, без да се съобразява с нейното мнение. Тя просто искаше да се отдалечи максимално от средата, в която беше отрасла. Мразеше спомените от детството си.
И все пак когато накрая приключи напълно с апартамента, атмосферата носеше белега на силното влияние на почтената госпожа Елмър Ръсел.
Изобщо не успя да разбере защо се получи така.
Мога да се хвана на бас, че апартаментът на Питър Мартин е обзаведен с тежко дърво и сива кожа, а по стените висят военни реликви и медали за проявена храброст. А въздухът е пропит с миризмата на добро уиски и хавански пури.