Програмата, която се изпълняваше в момента от първия компютър, беше така наречената програма за електронен трансфер на фондове. Той често се възхищаваше от съвършенството, с което беше създадена и работеше тя. Дори беше стигнал дотам, че възстанови защитните й кодове и я записа в собствените си архиви. Програмата разполагаше с графичен интерфейс, така че работата с нея беше детска игра. Трябваше само да щракне с мишката и избраната команда се изпълняваше.
Екранът беше светлосин, с бяло за цифровите данни. Изборът на потребителя пък светеше в жълто:
„ДАТЕФТ“
ТАЗИ ПРОГРАМА Е ЗАЩИТЕНА!
СОБСТВЕНОСТ НА „ДАТЕКС“, АТЛАНТА, ДЖОРДЖИЯ
Това копие е предоставено на банката в Джорджия Неоторизираното й използване ще се наказва с цялата сила на закона!
□ ПРОДЪЛЖЕНИЕ
□ ИЗХОД
Крейн премести курсора върху „ПРОДЪЛЖЕНИЕ“, щракна с мишката и изчака част от секундата, докато на екрана се появи следващото съобщение.
МОЛЯ, ВЪВЕДЕТЕ ПАРОЛАТА!
Той се обърна към втория си компютър, погледна списъка, предварително изкаран на екрана, и реши този път да посети Първа национална банка в Чатфийлд. Провери датата на последната актуализация. Беше от 14 октомври, което му се стори достатъчно приемливо. Едва ли бяха успели да сменят кода за толкова кратко време.
Въведе паролата:
a747blk
На екрана веднага се появи продължението:
ИЗБЕРЕТЕ ЕДНА ОТ СЛЕДНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ
□ КОМУНИКАЦИИ
□ ТЪРСЕНЕ
□ ПОСТЪПВАЩИ ФОНДОВЕ
□ РАЗПЛАЩАТЕЛНИ ФОНДОВЕ
□ ПОМОЩ
Той вече беше успял да прегледа какво съдържа индексът „ПОМОЩ“. Стори му се доста полезен при запознаването със софтуера. Програмата беше либерална; тя позволяваше да се правят някои грешки, с надеждата че потребителят постепенно сам ще схване какво точно се иска от него.
Избра си режим „ТЪРСЕНЕ“ и истинският лов започна. Първо посети няколко американски банки, после се прехвърли в Англия и Франция. Накрая откри една, която му се стори достатъчно интересна, пък и кодът за достъп беше включен в списъка, с който разполагаше. Влизането беше лесно — трябваше само да прекрати изпълнението на програмата и отново да се включи, използвайки новата банка като база. Защитните системи на банките бяха, меко казано, наивни. Те не позволяваха на никакви външни институции да навлизат в собствените им бази данни. Но за да избегне всякакво взаимодействие с чуждия компютър, Крейн просто работеше от името на банката, която го интересуваше. Обикновено програмата му вървеше паралелно на банковите оперативни системи. В този конкретен случай Крейн представляваше една мажа банка в Луизиана.
Проучи новото меню на екрана:
□ НОВИ ВЛОГОВЕ
□ РАЗПЛАЩАТЕЛНИ ВЛОГОВЕ
□ СПЕСТОВНИ ВЛОГОВЕ
□ ФИНАНСОВ ПАЗАР
□ ЦЕННИ КНИЖА
□ СРОЧНИ ВЛОГОВЕ
□ КРЕДИТИ
□ ИНФОРМАЦИОНЕН И ФИНАНСОВ ТРАНСФЕР
□ ДРУГИ
Преди години Крейн често преглеждаше влоговете. Нередностите направо го шокираха. Голяма част от нещата се правеха през главата на надзорните съвети. Най-често се манипулираха кредитите. Оттам изтичаха огромни суми, използваха се някъде другаде и се връщаха обратно. Никой не подозираше за тези машинации.
Но Крейн знаеше.
Пазеше доказателствата в архивите си.
Когато беше на лов, както сега, той винаги избираше срочните влогове.
Разполагаше със списък, който включваше имената на вложителите, номера и вида на сметката, нейния баланс и последната дата на тегленията.
Прегледа данните и накрая намери това, което му трябваше:
□ ДОНАС, МЕЙБЪЛ ДЖ. 197653210 СП
$2,645.97 10.11.88
Изкара на екрана развитието на сметката по дати и се намръщи за момент. Беше повече от ясно, че Мейбъл вече не е между живите. Госпожата беше внасяла малки суми на всеки три месеца в продължение на години, а после изведнъж беше спряла. Никой не беше предявил претенции за парите й, а главният касиер още не беше започнал издирването на законните собственици. Банките често протакаха разгласяването на такива сметки и междувременно използваха парите както намереха за добре.
Крейн избра командата за трансфер на фондове и прехвърли баланса на сметката във вида й от 10 януари 1989 на името на Джонатан Корд в една банка в Пеория, Илинойс. Сумата възлизаше на $2124,34 без лихвите. Крейн познаваше Джонатан много добре; той сам беше измислил името и номера на социалната му осигуровка.