— Ще стане доста интересно, когато някой беден летец с жена и две деца внезапно остане без спестяванията си — каза Мартин.
Белц го погледна изненадано.
Когато часът стана три без пет, Луан Ръсел помоли президента на банката да ги придружи до компютърната зала, разположена в сутерена. Тримата го последваха по коридорите. Охраната провери документите им за самоличност няколко пъти. Явно посещенията в залата бяха максимално ограничавани.
Дузината експерти вътре работеха усилено на различните терминали. Върху лицата им беше изписана умора и отчаяние. Мъжете бяха леко брадясали, а очите на всички — зачервени от безкрайното взиране в мониторите. Мартин разбра, че решението на проблема все още им се изплъзва.
Белц застана до празния екран на един от компютърните терминали.
— Пуснете някаква програма — помоли Ръсел. — Без значение точно каква.
Белц се обърна към една от операторките:
— Синтия, покажи ни, ако обичаш, инвестиционната сметка на банката.
Мартин усети желанието на Белц да покаже на посетителите от ФБР, че в работата на неговата банка няма и не може да има нередности. Не дай си боже на някой да му хрумне, че Обединената банка в Кловис има проблеми, свързани с платежоспособността.
Синтия написа няколко команди и сивият екран на монитора се изпълни с черни символи. Дългите подредени колони с числа бяха мечтата на всеки счетоводител.
Белц започна да обяснява:
— Това тук е текущият баланс на инвестициите в…
Изведнъж написаното изчезна.
— Ъъ, Синтия, направи нещо!
Тя опита.
— Тогава ни дай да видим анализа на платежния баланс.
Нищо.
В залата цареше гробна тишина. Мартин се огледа. Всички екрани бяха абсолютно празни.
Нейтън Грей наруши настъпилото мълчание:
— Позволете ми да опитам, госпожице.
Синтия му отстъпи мястото си. Грей започна да натиска клавишите с невероятна скорост. Мартин би се заклел, че изписва стотици думи в минута.
След малко Грей се завъртя на стола си.
— Съжалявам. Банката вече не разполага с финансовите си данни. В компютърната памет няма и следа от оперативна система.
— Май ще ви се наложи да изкарате добрите стари калкулатори от чекмеджетата — отбеляза Мартин. Ръсел трепна. Зелените пламъчета просветнаха раздразнително.
Президентът на Обединената банка стоеше напълно вцепенен. Лицето му беше пребледняло. Мартин се уплаши да не получи инфаркт.
— Но… но… — заекваше Белц.
Мартин се чудеше как ще успеят да се справят в дадената ситуация.
Той беше изработвал военни стратегии във Виетнам, участвал в разузнавателни операции в Тайланд, Германия и Москва и дори издавал смъртни присъди на видни агенти от вражески страни. Обаче никога преди това не се беше сблъсквал с невидим противник, който можеше да достига навсякъде по света с електронните си пръсти.
Той се обърна към Ръсел и Грей:
— Тая работа започва да става дяволски сериозна.
Втора глава
Джек Крейн превключи скоростите от трета на втора и усети как големите гуми се впиха в заледената настилка. Блейзърът спря да поднася. Погледна в лявото огледало, за да се увери, че ремаркето още е отзад. Там беше.
Започна да си подсвирква някаква мелодия от петдесетте. Опита се да си спомни името й, но не успя. Може би „Разходката на слончето“?
Снегът заваля още по-силно. Големите мокри снежинки вече покриваха предния капак на колата. Върху стъклото те се стопяваха почти веднага от топлината вътре. Чистачките ритмично поскърцваха. Въпреки опасния преход Крейн беше в отлично настроение.
Блейзърът модел от седемдесет и трета година изглеждаше като току-що изваден от някоя автомобилна морга. Червената боя бледнееше до ръждивооранжево, но това не беше чак толкова лошо. Така поне прогнилите места по страничната броня и калниците не биеха на очи. Предният капак леко хлътваше от дясната си страна. Интериорът също беше в плачевно състояние. Седалките скърцаха, а от дупките на протритата тапицерия се подаваха парчета дунапрен. Беше купил джипа само за сто и петдесет долара без втора скорост и с повреден двигател.
И бездруго имаше нужда само от каросерията. Монтира я върху шасито на тежко катастрофирал GMC-Джими, модел 1993 година. Шасито, двигателят и това, което беше останало от скоростната кутия, му струваха почти четири хиляди долара. Но сега под капака на тази развалина се криеше петлитров осемцилиндров V-образен двигател в перфектно състояние. Радиото и отоплението също бяха на ниво. В момента слушаше някакво денвърско предаване и песента на Мери Карпентър безуспешно се опитваше да заглуши собствената му версия на „Слончето“ на Дейв Кортес.