— Но какво означава всичко това?
— Да пукна, ако знам. Отначало си помислих, че е някакъв майтап. Компютърните маниаци направо умират да се бъзикат с хората.
— Не е майтап — каза тя. — Никак не ми е смешно.
— Какво е станало с оптимизма ти?
— Два месеца след като започнах работа, той хвана идеализма ми за ръка и заедно изчезнаха. Не съм ги виждала от години.
— Значи си циник?
— А нима ти не си? — попита Луан.
Мартин сви рамене.
— Защо му трябва на някой да се занимава с онази мизерна банка на края на света?
— Мислиш ли, че е мъж?
— Мъж, жена, няма значение.
— За мен това си беше чиста демонстрация на сила — каза тя. — И правилата никак не ми харесват. Не искам да играя по тях.
— Правила? Какви правила?
— Натрапникът ни показа, че може да мине през една съвършена система за сигурност и да прави каквото си иска.
— И къде тук е правилото?
— Ако не му играем по свирката, той разрушава базата данни.
— В такъв случай съм съгласен с теб. Нямам никакво желание да участвам в неговите… или нейните игрички.
— И двамата нямаме друг избор.
— Знам. Вчера направо ми дожаля за Белц. Трябва да ти призная, че рядко изпитвам съчувствие към губещите.
Тя му повярва.
— Най-лошото в случая беше, че ние предварително знаехме какво ще се случи. Значи пристигат някакви бюрократи от Вашингтон, въртят се из банката му няколко минути и целият му свят се разпада.
— Да, сигурно още не може да си обясни какво точно стана. Вероятно си мисли, че ние имаме пръст в тая работа.
Разговорът секна, когато им донесоха кифличките с плънка от скариди. Едва когато приключиха и с основното ястие, сервитьорът разчисти масата и им сервира чашките коняк, Луан каза:
— Май имах нужда от това.
— Тогава защо се поколеба, когато те поканих?
— Ще си говорим направо, нали? — попита тя и го погледна право в умните сини очи. Помисли си, че те сигурно изглеждат съвсем различно пред огъня в някоя камина… или дулото на пистолет. — Добре. В града се разправят разни работи за теб…
— Не искаш да те виждат в компанията на шпионин?
— Не ме разбра. Носи ти се славата на голям женкар.
Той се ухили:
— Напълно неоснователно, уверявам те.
— Така ли? Жените от Министерството на правосъдието предлагат да завържат краката им, когато ти си в сградата.
Питър се засмя:
— Слухове, разпространявани от двете ми злобни бивши съпруги.
— Колко бивши? — Не трябваше да го пита. В крайна сметка това не й влизаше в работата. Не искаше да разваля чисто служебните им отношения. И все пак в него имаше нещо…
— С Мери-Ан бяхме женени четиринадесет години. Дороти се задържа само шест месеца. Явно най-после се убеди, че не разполагам с милиони. Сега се опитва да се докопа до малкото, което имам. Подала е искане до съда за процент от всичките ми доходи. По-точно би било да се каже, че съм доста наивен, когато става дума за жени. — Но точността и клюките са взаимно изключващи се понятия.
— Май си доста скромен?
Той се ухили в отговор и попита:
— Ами ти?
— Аз ли? Родена съм в северната част на Мейн, близо до Канада. Учих в местния университет, после завърших право в Харвард и започнах работа във ФБР. Така и не разбрах кога започнах да се интересувам от компютри и получих ръководното място в отдела по компютърни престъпления. Закономерен прогрес за една отдала се на кариерата си жена.
— Нищо не каза за мъжете в живота ти?
— За мен не се носят слухове. Предпочитам това да си остане така.
ПРОТОКОЛ ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ФАЙЛОВЕ
MDB.DEPTST.GOV
Влизане в системата?
ACLPM
Парола?
PRMPT9CL8
Добре дошли в главната база данни на Държавния департамент на Съединените щати.
Моля, изберете си от менюто.
DIR1
Съдържанието на директорията запълни екрана. Ето, това е.
Секретен файл. Парола?
D78LMP
Имате право на достъп.
ЗАРЕДИ CARP2
Спокойно, спокойно. Програмата е дълга…
Трета глава
Лицевата страна на хижата гледаше на югоизток. Тъй като се отопляваше само с една печка на дърва, пространството вътре не беше разградено. Стаята беше разположена по цялата ширина на сградата — около седем метра и половина. Печката стоеше по средата откъм външната стена. Сводестият таван увеличаваше още повече вътрешния обем. В южната част на източната стена имаше врата и прозорец. Там бяха наредени кръгла дъбова маса и четири стола, издраскани от употреба. Зад масата, заградена само с извит плот, беше кухнята. Печката и хладилникът си бяха тук още когато купи мястото. Към тях Крейн беше добавил само една микровълнова фурна.