Той бил безумен. Любовта на стар човек винаги изглежда малко комична. През това лято Рахал навършил шестстотин тридесет и четири години. Любовното безумие на старец вече не може да предизвика нито усмивка, нито съчувствие. То предизвиква само страх. Сега Рахал бил неудържим, нищо не можело да го спре. Нито войска, нито самум, ни земетресение. Нито дори морето. Нито дори смъртта. Най-малкото така чувствал той самия себе си. Той самият бил по-страшен от всеки самум, земетресение или смърт. Отново го нарекли „любими“, а той можел да закъснее.
Саджах.
О, Саджах!
Саджах Месопотамска!
Бедрата ти…
(С непривично и неприятно чувство на стеснение в сърцето наблюдавах крадешком Ахасфер Лукич и виждах как се мята из стаичката ми и постоянно събаря с рамо накаченото по стените оръжие, как чупи и пука пръсти, как ту се хвърля към вратата и замира там, опрял слабите си ръчички в касата, ту се стоварва със замах в куцото ми кресло, сложено до масата и барабани по нея с юмручета, редом с назъбения йеменски меч на Муджа ибн-Мурара — малък, нелеп, безобразен — и все говори, говори, говори…)
Отрядът летял стремително през пустинята, а шайките от разбойници тамити вече готови за нападение, обръщали ужасени конете си и като ята гъски презглава се пръскали накъдето им видят очите.
Басра.
Тя вече не е тук. Имало бой, персите я отблъснали и тя отстъпила към Хира. Точно към Хира ли? Танухидът, който умира от раните си, се кълне в бога на своето племе: тръгнали към Хира — здрава, прекрасна, но тъжна. Нима съм закъснял? Нима съм й бил нужен тук, край Басра? Проклети перси!
Търговците от кервана, който им се изпречва на пътя, падат по лице на нажежения пясък и мислено вече са се разделили с всичко жълто и бяло, меко, сухо и течно, и с живота си дори. Няма време! После, братя, после! Напред!
Хира.
Тя е била тук. Още димят развалините на гарнизонната казарма, още плачат и бълват проклятия жените, застанали на прага на своите мазани с глина колиби, които сега са обърнати наопаки, още се люшка въжето на напречната греда, на която наредила да обесят един ромейски поп, известен с кървавите си разправии с несторианците61… Слава на всички богове, този път тя е имала успех, разгромила ромеите и тръгнала към Алеппо… Накъде? Към Алеппо ли? Тя също е обезумяла. С тълпа диваци да тръгне сама срещу цялата ромейска мощ! Това явно е любовна мъка. Той я разбира. Готова е желязото със зъби да гризе, само защото любимият не е при нея. Той си спомня за горската поляна край Ганг след любовната игра на двойка леопарди. Тя изглеждаше сякаш табуни диви жребци са се били цял ден и цяла нощ на живот и смърт. Такава е и любовната мъка на Саджах. А любимият е много бавен. Той едва-едва пълзи по безкрайните пясъци… Коне! От къде да намери коне?
На два прехода от Хира се натъква на стана на неизвестно племе. Коне. Много коне. Но тези номади не разбират положението в което се намират. Струва ми се, че са много и могат да направят изгодна размяна. Толкова по-зле за тях, защото няма време за пазарлъци. Това неизвестно племе завинаги ще остане неизвестно и повече никой няма да чуе за него. А ние ще запазим в сърцата си спомена за брата Шаран, брата Сивия и брата Хасан Беззъбия. Да не се погребват! Няма време! Напред!
Сиффин.
Тя не стигнала до Алеппо. Край Сиффин я пресрещнала бригада бронирана кавалерия, командувана от генерал Амон и презвитер Евпраксий. Те са я убили. Успели са да я заловят жива и точно тук на Еленово Чело презвитер Евпраксий я е подложил на ужасна смърт като еретичка и лъжепророчица.
Саджах.
О, Саджах.
Саджах, дъще на танух и тамим!
Лоното ти…
Той е имал хиляди и хиляди жени, никога не е бил аскет, а и сега няма да се откаже от нещо хубавичко, независимо от годините и невзрачната си външност. Защо тогава между тези хиляди и хиляди, само споменът за нея винаги е глождил душата му, мъчително я гложди и сега, и явно ще продължава да я гложди? Защо така боли тази любов? Та нея отдавна я няма, тя е била преди тринадесет века! Защо тогава предизвиква тази тъпа болка, защо така мъчително го върти и смъди, като кранчето на отрязаното му ухо при лошо време?
О, Саджах.
Изплашеният до смърт сиффинец не само показал пътя, по който били тръгнали ромеите, но и се съгласил да им бъде водач. На третия ден Рахал вече видял дима на техните огньове. Нататък всичко било въпрос на техника. На разсъмване на четвъртия ден вече препускали обратно. Мълчаливият Барс водел кон за смяна, а върху гърба на коня бил преметнат един направен от килим вързоп, който мучал и се мятал. Съдържанието на този вързоп бил презвитер Евпраксий (пленен в полевия нужник, както си бил със смъкнати гащи).
61
Несторианци — привърженици на несторианството — течение в християнството, проповядващо, че Христос е роден човек, а след това е станал месия. Основано от византийския патриарх Несторий. Осъдено като ерес. Разпр. до 13 в. в Иран, Ср. Азия, Китай. Сега несторианци има в Иран, Ирак и Сирия — Б.пр.