— Прави впечатление липсата на някои обичайни неща — отбеляза Софи Бърн. — Няма паспорт, нито портфейл, нито компютър, нито мобилен телефон.
— А ключове?
— Комплект ключове в купа до входната врата. Както и ключове, които не са от апартамента му.
— Може би са на сестра му.
— В момента проверяваме.
— Някаква кореспонденция?
— Не — но вероятно е била в компютъра му, а той липсва.
— Предполагам, че можем да я получим от сървъра му. Или пък има компютър в кабинета си в университета. Ще трябва да проучиш това, Крис.
— Разбира се. — Крис задъвка още по-енергично дъвката си.
— На бюрото му имаше бележник — продължи Софи Бърн. — Но вътре има главно списъци със задачи за изпълнение и с неща за пазаруване. Написан е и нещо като график, с дати и часове, отбелязани със звездички. Озаглавен е със съкращението „СКЛ.“.
— „СКЛ.“?
— Да.
— Добре. А телефонните му обаждания? Имаш ли някаква информация, Глен?
— Да — отвърна Брайънт със задоволство, изкашля се и взе снопче листи, прихванати с телбод. — Както знаем, мобилният му телефон липсва. Но разполагаме с разпечатка на обажданията му за период от шест месеца назад.
— И?
— Повече от една трета от всички обаждания са до един и същи телефонен номер.
— И чий е този телефонен номер? — попита Хусейн, която вече се досещаше за отговора.
— На Фрида Клайн.
— Ще свикате ли пресконференция? — попита Брайънт Хусейн след съвещанието.
— Утре.
— Ще я извикаме ли да присъства?
— Д-р Клайн ли? Засега не. Първо искам да разговарям с двама души.
След малко се сети за нещо, което я тревожеше.
— Когато името на Фрида Клайн за първи път се появи в системата, то беше заради обаждането й за изчезването на някой си Майлс Торнтън. Можеш ли да провериш това?
— Заповядайте, влезте — каза той, стискайки здраво ръката й.
Хал Брадшо беше с боси крака, косата му беше артистично разрошена, а очилата му — с дълги и тесни правоъгълни рамки, през които се виждаше само част от очите му. Може би това беше търсен ефект. Той я поведе към кабинета си — светла, пълна с книги стая, с поставени в рамка дипломи над бюрото, с негова снимка, на която се ръкуваше с известен политик, и дълъг диван, на който с жест я покани да седне. Тя се настани в единия му край, а той се разположи близо до нея. От него се носеше лек дъх на сандалово дърво.
— Благодаря ви, че се съгласихте да се видим, д-р Брадшо. Особено в неделя.
— Всъщност съм професор. Съвсем отскоро — поясни той скромно, усмихвайки се. — Очаквах ви.
Тя вътрешно се учуди.
— Предполагам. Нали ви се обадих, за да си уговорим среща.
— Не, имам предвид, че ви очаквам от момента, в който научих, че тя е намерила трупа на приятеля си. На бившия си приятел.
— Мога ли да ви попитам как разбрахте за това?
Брадшо повдигна леко рамене.
— Това е част от уговорката ни за сътрудничество.
— С полицията ли?
— Точно така — отвърна той. — Те ме държат в течение на всичко случващо се. Лично комисарят ми се обади във връзка с този инцидент.
— Всъщност трупът на Александър Холанд не беше намерен от д-р Клайн. Тя беше тази, която го идентифицира.
— Да, да — отвърна Брадшо, сякаш без да обръща внимание на казаното. — Желаете ли чай? Или кафе?
— Не, благодаря. Тук съм, защото комисар Крофорд сметна, че ще е ми е от полза да получа странична информация за д-р Клайн.
Хубавото лице на Брадшо стана тъжно и замислено.
— Ще направя каквото мога.
— Прочетох папката, която ми даде комисарят. Да започнем ли със случая „Дийн Рийв“?
— Дийн Рийв е мъртъв.
— Знам, но…
— Но Фрида Клайн е убедена, че той все още е жив. И… — той се наведе към Хусейн, — че се разхожда на свобода и я преследва.
— Знаете ли защо си мисли така?
— Написал съм книга на тази тема.
— Бихте ли ми обяснили накратко?
— Хората като нея — умни, речовити, невротични, самокритични и отстояващи позициите си, могат да развият синдром, който в психологията е известен като нарцистична заблуда[5].
— Искате да кажете, че тя си измисля разни неща?
— Личност като Фрида Клайн изпитва потребност светът да се върти около нея и е неспособна да си признава грешките и провалите, нито пък да поема отговорност. Може би не знаете, но Дийн Рийв уби една стажантка в резултат на нейната необмислена намеса.
5
Става дума за т.нар. нарцистично личностно разстройство, при което индивидът страда от чувство за собствено величие, потребност от възхищение и липса на съчувствие. —