— Тук съм във връзка с разследването на убийството на Александър Холанд — започна Брайънт.
— Аз го познавах като Санди — каза Макгил. — Името Александър ми звучи странно, сякаш говорим за друг човек. Не мога да повярвам, че това се е случило. Ужасно нещо, особено за Фрида.
— Познавахте го, така ли? — продължи Брайънт.
— Да, разбира се. Запознахме се преди няколко години.
— Чрез Фрида Клайн?
— Точно така. Те имаха интимна връзка, която приключи преди известно време.
— Търсим хора, които са го познавали добре. Като например д-р Клайн.
— Не разбирам. Защо не говорите лично с нея?
— Шефката ми ще се срещне с д-р Клайн днес следобед. Но попаднахме на вашето име.
— По какъв начин?
— Фрида Клайн е психоаналитик. Но вие сте били неин психоаналитик. Какво значи това?
Макгил леко се развесели и това подразни Брайънт.
— Какво ли? Означава, че тя идваше на сеанси при мен няколко пъти седмично. Но това беше преди много години.
— Нищо не разбирам — каза Брайънт. — Нормално ли е да бъдеш анализиран от някого, който ти е приятел?
Макгил махна нетърпеливо с ръка.
— Когато се обучаваш да бъдеш психотерапевт, първо ти самият трябва да се подложиш на психотерапия.
— Защо?
Строгото изражение на Макгил леко се смекчи.
— Това е добър въпрос — каза той. — Може би основната причина е тази, че когато дойде моментът ти самият да се подложиш на терапевтични сеанси, вече си изразходвал толкова време и средства, че се очаква да бъдеш добър и послушен „пациент“ и да не задаваш безсмислени въпроси за старите светила в областта на психоанализата или за ефикасността на това, което практикуваме. Освен това е полезно да се справиш с някои от собствените си проблеми, за да не те затормозяват, когато започнеш да работиш с пациенти. — Той отново се намръщи. — С нея се сприятелихме по-късно. Първо бях неин психотерапевт, после я наех на работа в клиниката и чак след това станахме приятели.
— И чрез нея се запознахте с Александър Холанд. — Да.
— Те са били двойка.
— Да.
— А после са се разделили.
— Да.
— Знаете ли защо?
Макгил скръсти ръце на гърдите си. Брайънт усети неговата резервираност.
— Сигурно имате приятели.
— Естествено.
— Когато прекратят връзката си с някого, знаете ли истинската причина за това?
— Да, в повечето случаи. Или единият е изневерил, или често са се карали, или някой от двамата се е отегчил.
— Е, аз не знам защо се разделиха.
— Знаете ли кой от двамата е сложил край?
Макгил отпусна ръцете си.
— Защо се интересувате от всичко това? Вие като че ли ме разпитвате за Фрида, а не за Санди.
— Холанд е бил убит. Искаме да знаем какво се е случвало в живота му.
— Фрида е прекратила връзката им.
— Знаете ли защо?
— Тя е твърде независима. Може би се е почувствала прекалено обвързана. Нямам представа.
— Той как прие раздялата?
— Вие как мислите? Не беше щастлив.
— Как го показваше?
Макгил сви рамене.
— Просто не беше щастлив. Оплакваше се. Опитваше се да я накара да размисли.
— Заплашваше ли я? Проявяваше ли агресия?
— Не знам за подобно нещо.
— Разговаряхте ли с него, след като връзката им приключи?
— Един-два пъти.
— Защо?
— Може би се е надявал чрез мен да успее да се сближи отново с Фрида.
— Какво беше държанието му?
— Държанието му? — Макгил се усмихна. — Полицаите и адвокатите много обичат да използват тази дума… На всички ни се е случвало. Най-безнадеждното нещо в света е да накараш някого да те заобича отново.
Брайънт извади фотокопие от папката си и го плъзна по масата.
— Това говори ли ви нещо?
Макгил се взря в листа, на който се виждаха колонките от дати и часове, които Санди беше написал под съкращението „СКЛ.“.
— Абсолютно нищо.
— Логично е да предположим, че съкращението „СКЛ.“ означава „Складовете“. — Макгил не реагира. — Ако е така, за какво, според вас, биха могли да се отнасят тези дати и часове?
— Не се сещам.
— Дали не са датите и часовете, когато д-р Клайн работи тук?
— Ще трябва да проверя.
— Благодаря ви.
— Би било по-лесно, ако попитате Фрида.
— Ще направим и това. — Брайънт надзърна в бележника си. — Още нещо. Името Майлс Торнтън познато ли ви е?