Выбрать главу

Пендъргаст се върна след малко, облякъл специалните дрехи. Лекарят сега работеше по лицето на жертвата, обелваше го на дебели каучукови на вид парчета, които отмяташе назад. Сякаш не стигаше, че носът, устните и ушите липсваха. Хейзън се вгледа в снопчетата мускули, в бялото на сухожилията… Господи, беше отвратително.

— Ще ми позволите ли? — попита Пендъргаст.

Докторът отстъпи назад и Пендъргаст се надвеси на не повече от десетина сантиметра от вонящото, подпухнало, без черти лице. Вторачи се в местата — разкъсани и кървави, където някога се бяха намирали устните и носът. Скалпът бе обелен, но Хейзън виждаше част от изрусената коса с черни корени. След това Пендъргаст отстъпи назад.

— Изглежда ампутацията е била извършена с груб инструмент.

Лекарят повдигна вежди.

— С груб инструмент ли?

— Бих препоръчал повърхностен микроскопски оглед и пълна серия от снимки. И част от скалпа е била откъсната, както без съмнение сте забелязали.

— Хубаво. Добре.

В тона на лекаря се усети раздразнение от съвета.

Хейзън трябваше да се усмихне. Агентът се перчеше пред доктора. Но ако Пендъргаст бе прав за този… Той едва се сдържа да попита какъв „груб инструмент“ имаше предвид Пендъргаст. Усети как му се повдига и мигновено се завърна мислено при Джейн Мансфийлд.

— Някакви следи от устните, ушите и носа? — попита Пендъргаст.

— Полицаите не успяха да ги намерят — отвърна съдебният лекар.

Хейзън почувства как го залива вълна на раздразнение от тази критика. Съдебният лекар цял следобед го правеше, подхвърляше една злобна забележка подир друга за недостатъците в доклада на Хейзън и, съответно — за недостатъците в полицейската му работа. А истината беше, че когато той пое разследването, щатската полиция вече бе осрала всичко.

Докторът продължи да реже тленните останки на Шийла Суег. Пендъргаст започна да обикаля около масата с ръце на гърба и да разглежда органите — все едно, че разглеждаше някоя музейна скулптура. Взе етикетчето, окачено на палеца.

— Виждам, че сте я идентифицирали.

— Да — отвърна с покашляне Хейзън. — Хубавицата е от Оклахома. Намерихме колата й, една от онези корейските, дето горят ориз, скрита в царевицата на пет мили от другата страна на Медисин Крийк.

— Някаква идея какво е правела тук?

— Намерихме няколко лопати и кирки в багажника. Търсачка на реликви — те винаги се навъртат около могилите, копаят за стари индиански артефакти.

— Значи това е често срещано, така ли?

— Не толкова наоколо, но да — някои хора от това преживяват, пътуват от щат на щат и плячкосват старите места в търсене на вещи, които после продават на битаците. Преровили са всяка могила, всяко място на стара битка, всеки хълм от Додж сити до Калифорния. Нямат никакъв срам.

— Има ли полицейско досие?

— Доста богато. Измама с кредитни карти, фалшиви продажби чрез електронен порт, дребни застрахователни измами.

— Постигнали сте отличен напредък, шерифе.

Хейзън кимна отсечено.

— Е — рече докторът, — май свършихме тук. Има ли някой от вас някакви въпроси или специални изисквания?

— Да — отвърна Пендъргаст. — Птиците и стрелите.

— Във фризера са. Искате да ги видите ли?

— Да, ако обичате.

Лекарят излезе и след малко се върна с нова количка, върху която враните бяха подредени в редички, всяка със свой етикет на палеца. До тях бе струпана купчинка стрели, върху които птиците бяха нанизани.

Пендъргаст се наведе към тях посегна и се спря:

— Може ли?

— Заповядайте.

Той взе една стрела с облечената си в найлонова ръкавица ръка и я завъртя бавно.

— Подобни копия мотат да се намерят почти на всяка бензиностанция оттук до Денвър — каза Макхайд.

Пендъргаст продължи да върти стрелата към светлината. След което каза:

— Това не е копие, докторе. Това е оригинална тръстикова стрела на Южните шайени, с пера от плешив орел, снабдена с тип II кимерийски наконечник от алибейтски кварц. Бих я датирал между 1850 и 1870 година.

Хейзън се вторачи в Пендъргаст, който остави стрелата на мястото й.

— Всичките ли? — попита той.

— Всичките. Очевидно са били комплект. Колекция от оригинални стрели като тези, запазени в отлично състояние, би струвала в „Сотбис“ най-малко десет хиляди долара.

В последвалото мълчание Пендъргаст взе една птица, обърна я внимателно върху дланта си и я опипа.

— Както изглежда — напълно смазана.

— Така ли? — Тонът на лекаря бе станал уморен, раздразнен.