— Специалитетът днес е кълцан шницел — избоботи Мейси.
— Разбира се — отвърна агентът от ФБР. — Кълцан шницел.
— Аха. Шницел и бял сос, картофено пюре с чесън, домашно приготвено, а не от кутия, и зелен боб за гарнитура. Зеленият боб съдържа желязо, а както ви гледам, определено се нуждаете от желязо.
Лъдуиг трябваше да сдържи усмивката си. Мейси вече бе подхванала горкия непознат. Ако не наддадеше с пет килограма, докато си тръгне, това нямаше да се дължи на липса от сплашване от нейна страна.
— Виждам, че имате и свинско с боб — каза мъжът. — Боб с какъв точно вид шушулки използвате?
— Шушулки ли? В нашето свинско с боб няма никакви шушулки. Само свежи продукти. Започвам с най-добрия червен боб, хвърлям му малко по-тлъсто свинско, меласа, подправки, варя го цяла нощ на най-бавен огън. Бобчетата направо се топят в устата. Едно от най-популярните ни ястия. Значи — свинско с боб, така ли?
Започваше да става интересно. Лъдуиг се завъртя още малко, за да вижда по-добре случващото се.
— По-тлъсто свинско, Боже мой, да, колко хубаво… — повтори разсеяно агентът. — А пърженото пиле?
— Два пъти оваляно в специалната царевична галета на Мейси, изпържено до златисто, задушено с бял сос. Върви отлично с нашите специални пържени сладки картофи.
Мъжът вдигна глава от менюто, погледна жената и отново изражението му бе странно безизразно. После заговори:
— Сигурно по тези краища имате достъп до висококачествено ангъско говеждо.
— Разбира се. Мога да ви приготвя стек по десет различни начина — пържен, пържен с пиле, на скара, печен, в гърне. С пържени картофки „Велвета“ и зелена кралска салата. По-суров, среден или добре препечен. Кажете ми как да го приготвя и ако не мога да го направя, значи такъв стек не съществува.
— Дали ще ви се намери парче от филето? — попита той. Мъжът имаше копринен, почти сладък глас, забеляза Лъдуиг, и най-малкото половината ресторант го слушаше внимателно.
— Има си хас — топ филе, нюйоркско, вие само го кажете, ние го имаме.
Последва дълга пауза.
— Вие казахте, че сте готова да приготвите стек по всякакъв начин?
— Точно така. Ние се грижим за клиентите си. — Мейси хвърли един поглед на Смит Лъдуиг. Той бързо й се усмихна. — Нали, Смити?
— Точно така — отвърна той. — Шницелът е божествен.
— Тогава се залавяй за работа и го изяж!
Лъдуиг кимна все още ухилен.
Мейси се обърна отново към човека на ФБР.
— Кажете ми как го обичате и аз с удоволствие ще го направя.
— Питам се дали бихте били така любезна да ми донесете едно добро парче от филето, около шест унции, да го огледам.
На Мейси не й мигна окото от това искане. Щом човекът искаше да види стека, преди да му сготви, той щеше да го види, преди да му го сготви. Лъдуиг я видя как отиде в кухнята и как се завърна с едно хубаво парче филе. Лъдуиг знаеше, че най-доброто тя щеше да запази за Тад Франклин, който й бе слабостта.
Тя наклони чинията под носа на агента.
— Ето. И мога да ви уверя, че никъде няма да намерите равно на него оттук до Денвър.
Мъжът огледа стека, след това взе ножа и вилицата си и отряза тлъстинката от едната му страна. После й върна чинията.
— Ще ви бъда много благодарен, ако го смелите с месомелачка среден размер.
Лъдуиг затаи дъх. Да смелиш филе миньон в месомелачка? Как ли щеше да реагира сега Мейси? Той буквално не дишаше.
Мейси се бе вторачила в агента от ФБР. В ресторанта цареше пълна тишина.
— И как ще искате да бъде приготвен вашият… ъ-ъ-ъ… хамбургер?
— Суров.
— Искате да кажете силно недопечен?
— Имам предвид суров, ако обичате. Моля донесете ми го с едно сурово яйце с черупката, както и ситно нарязан чесън и магданоз.
— Със сусамено или с обикновено хлебче?
— Без хлебче, благодаря.
Мейси кимна, обърна се и само след един поглед през рамо отнесе чинията в кухнята. Лъдуиг я изгледа, изчака малко и тогава направи своя ход. Пое дълбоко дъх, взе си кафето и прекоси ресторанта, за да се изправи пред агента. Мъжът вдигна глава и фиксира продължително Лъдуиг с хладните си и изключително светли очи.
Лъдуиг протегна ръка.
— Смит Лъдуиг. Редактор на „Край каунти куриър“.
— Господин Лъдуиг — разтърси протегнатата ръка мъжът. — Казвам се Пендъргаст. Моля седнете. Бяхте на пресконференцията тази сутрин. Трябва да кажа, че зададохте няколко много смислени въпроса.
Лъдуиг се изчерви от неочакваната похвала и отпусна скърцащите си и не особено млади кокали на отсрещната пейка.
Мейси се появи на летящата врата на кухнята. В едната си ръка носеше чиния с току-що смляното филе, а в другата — чиния с останалите съставки и яйце в чашка. Постави двете чинии пред Пендъргаст.