Лъдуиг осъзна, че ако искаше да получи информация, трябваше и да даде в замяна. Само че нямаше много за даване.
— Домашно насилие, понякога. Като дойде събота вечер и ние си имаме своята порция от пиянски хулигански действия, незаконни състезания с коли по „Край роуд“. Миналата година имаше взломна кражба в „Гро Бейн“, ей такива неща.
Той замълча. Пендъргаст изглежда очакваше още.
— Дечурлига, които дишат аерозоли, понякога — свръхдоза наркотик. Плюс това винаги са били проблем и нежеланите бременности.
Пендъргаст повдигна вежда.
— Повечето пъти нещата се уреждат, като двамата се оженят. В отминалите времена момичетата биваха отпращани да раждат бебетата си някъде другаде и да ги дадат за осиновяване. Знаете как е в малък град като този, младите хора нямат какво толкова да правят, освен… — Лъдуиг се усмихна като си спомни дните, когато той и жена му учеха в гимназията, как в съботните вечери паркираха край реката и стъклата на колите бяха винаги изпотени… Стори му се толкова отдавна — един отдавна изчезнал свят. Отхвърли спомените от мислите си. — Е — продължи той, — това са белите, които се случват наоколо. Доскоро.
Агентът от ФБР се усмихна, наведе се напред и заговори толкова тихо, че Лъдуиг едва го чуваше:
— Жертвата е идентифицирана, казва се Шийла Суег от Оклахома. Дребна престъпничка и художник менте. Намерили са колата й — скрита в царевицата на пет мили от „Край роуд.“ Изглежда е разкопавала някакви индиански могили в района.
Смит Лъдуиг погледна Пендъргаст.
— Благодаря ви — рече той. Това вече бе нещо по-добро. Това бе повече от троха. На практика бе цяла торта. Почувства как го облива вълна на благодарност.
— И още нещо. Около трупа са били намерени подредени множество старинни стрели на южни шайени, почти в идеално състояние.
На Лъдуиг му се стори, че Пендъргаст го наблюдава много напрегнато.
— Това е изключително — отвърна той.
— Да.
Прекъсна ги неочакван шум навън, накъсван от висок, протестиращ глас. Лъдуиг погледна към улицата и видя, че шериф Хейзън бе подкарал по тротоара към офиса си момиче в девическа възраст. То се съпротивляваше дръзко, забиваше пети, дърпаше белезниците си и лакираните й в черно нокти прорязваха въздуха. Той веднага я позна — беше прекалено очевидно по късата черна кожена пола, светлата кожа, яката с шипове, косата, боядисана в светлоотразителен червен цвят и проблясъците на втъкнати на най-различни места обеци. Един пронизителен вик успя да проникне в ресторанта на Мейси — „Любител на понички, лентяй, дето ще пукнеш от рак заради цигарите“ — преди шерифът да я вкара през вратата на офиса и да я затръшне подире си.
Лъдуиг поклати глава хем развеселен, хем невярващ на ушите си.
— Коя е тя? — попита Пендъргаст.
— Кори Суонсън, наша местна забележителност. Мисля, че е нещо, което хлапетата наричат „гот“ или нещо подобно. С Хейзън са на нож от известно време. И както изглежда, ако се съди по белезниците, този е успял да й лепне нещо.
Пендъргаст остави едра банкнота на масата и се надигна, кимвайки към съдържателката.
— Надявам се, че ще се видим отново, господин Лъдуиг.
— Разбира се. И благодаря за подсказките.
Вратата звънна и се затвори. Лъдуиг гледаше как тъмният силует на специален агент Пендъргаст премина отвън покрай витрината и пое по здрачната улица, докато не се сля с мрака.
Лъдуиг бавно посръбваше кафето си и размишляваше върху казаното от Пендъргаст. И докато го правеше, уводната статия, която съчиняваше наум, се промени: той разхвърли набора, пренаписа уводния абзац. Материалът беше динамит, особено онази работа със стрелите. Сякаш самото убийство не стигаше, ами тези стрели щяха да предизвикат неприятна асоциация у всекиго, запознат с историята на Медисин Крийк. Веднага щом нахвърли този абзац, той се надигна от масата. Беше надхвърлил шейсетте и ставите го боляха от влагата. Но дори и да не беше такъв, какъвто бе някога, пак можеше да стои цяла нощ, да напише остър увод, след като удари две уискита, да състави безупречна в последователността си история и да успее с графика. А тази вечер му предстоеше да напише страхотна статия.
Девета глава
Уинифред Краус се суетеше в старомодната кухня, препичаше филийки, приготвяше портокалов сок, вареше яйце за госта си и подготвяше каничката му със зелен чай. По този начин се опитваше да отвлече мислите си от ужасните новини, които бе прочела в тазсутрешния „Край каунти куриър“. Кой би могъл да извърши толкова ужасно нещо? А и стрелите, които били намерили до трупа, те да не би да означаваха, че… Тя отхвърли тези си мисли с леко потреперване. Въпреки необичайния режим на агент Пендъргаст, тя се радваше много, че той се намира под покрива й.