Мери Портър
Научи ме да обичам
1
Дженифър Синклер плати на шофьора, взе багажа си и слезе от таксито. Смая се като видя малката спортна кола, паркирана нахално пред входа. Изглеждаше й позната. Дили Патрик нямаше посещение?
Между веждите й се появи бръчка. Всички прозорци на вилата бяха тъмни. В светлата топла пролетна нощ палмите до стъпалата изглеждаха посребрени. Сигурно беше почти полунощ. Тя едва бе успяла да хване последния полет от Ню Йорк за Лос Анжелис и беше скована от дългото седене.
Подчинявайки се на някакъв вътрешен импулс, тя не влезе през вратата на къщата, а мина през градината. Обви я упойващ аромат. На терасата бяха запалени аплиците. Не се виждаше обаче човешка душа. Върху кръглата маса откри кофичка за охлаждане на шампанско. До нея имаше две празни шишета и две чаши. Върху едната ясно се виждаха следи от червило.
Дженифър пое дълбоко въздух. Хвана я яд. Остави бързо багажа си и влезе в къщата. Елегантното помещение беше осветено от меката светлина на безбройните запалени свещи, които хвърляха трепкаща светлина върху голите тела, извиващи се в страстна прегръдка върху френското легло. Те бяха толкова увлечени в любовната си игри, че не забелязаха веднага влизането на Дженифър.
Най-сетне младата жена забеляза Дженифър на вратата и извика тихо. Патрик обърна зачервеното си лице, изправи се светкавично и изтегли завивката върху двамата.
— Джени, нима вече си се върнала? — попита той глупаво и гласът му прозвуча сипкаво от страх.
— Съжалявам, че ви смущавам — каза Джени с горчив сарказъм. — Но можех ли да предполагам, че в собствената си къща трябва да звъня предварително?
— Защо не се обади? Щях да те взема от летището — Патрик отметна кичур коса от чедото си и се усмихна смутено. — Не знам как можа да се случи това с Медлън, Джени! И двамата пихме малко повечко. Не ми се сърди, Джени!
— Да използваш къщата ми за любовните си похождения не говори за добър вкус — рече тя, трепереща от яд. — До пет минути да сте изчезнали и двамата!
Преди да излезе, видя как хубавият модел Медлън, работеща във фирмата й, прекрачи невъзмутимо през Патрик, слезе от леглото и й се представи в цялата си прекрасна голота.
Дженифър побягна надолу. Беше й безкрайно трудно да се овладее, но не искаше да прави сцена, която би позволила на Медлън да триумфира. Ръцете я сърбяха да я наплеска, но тогава със сигурност всички в бюрото щяха да узнаят, че тя от ревност е загубила контрол над себе си и би станала предмет на общ присмех.
В бара, разположен подковообразно в салона, си приготви уиски със сода и лед и запали цигара. През отворената врата видя Медлън да прекосява залата. Веднага след това се хлопна вратата.
— Няма я — Патрик се появи в стаята, пъхнал ръце в джобовете на бежовите си панталони, сигурен признак за гузна съвест. — Ще получа ли и аз питие, скъпа?
Тя му хвърли поглед, преливащ от гняв.
— За теб барът тук е затворен завинаги. Омръзнало ми е вече от лекомислените ти постъпки. Изчезвай!
— Ти ме изхвърляш? — удължи се лицето му.
— Трябва ли да ти го напиша? Нещата си може да вземеш и по-късно.
— Нека поговорим за това на спокойствие — опита се той да я омилостиви. — За Бога, Медлън не значи нищо за мен. Аз обичам само теб, Джени!
— Повече няма да можеш да ме оскърбяваш, вече не! — каза тя студено. — Патрик, моята любов се изчерпа. Омръзна ми непрекъснато да прощавам изневерите ти. Днес капката преля чашата. Фактът, че на всичко отгоре това се случи в моя дом, ми показа колко малко ме уважаваш. Но има ли смисъл да дискутирам това с теб? Ти просто не разбираш, че за една близка връзка е необходима и вярност. Не искам мъж, който да идва при мен от прегръдките на друга жена. Всичко хубаво, Патрик, при това завинаги.
Патрик се обърна безмълвно и излезе. Той беше вбесен, че Джени го изгони така хладнокръвно. Ясно, че беше излязла от кожата си, като намери Медлън в леглото си. Но тя отново ще се успокои. Все още нищо не беше загубено. Все пак Джени го обичаше и щеше да му прости както по-рано — в това беше напълно сигурен. По дяволите, той също я обича, макар и доста своеобразно. Той разчиташе на брак с нея. Като съпруг на Джени един ден щеше да заеме мястото на баща й и да стане първи директор на рекламната фирма „Ръш Къмпани“.
След като вратата се затвори зад Патрик, Дженифър можеше отново да си поеме въздух. Тя чувстваше безкрайно облекчение и беше горда, че изгони Патрик с такова самообладание. Уискито със содата и леда я разтовари. Едва сега почувства умора и пожела да си легне.
— Ще закусва ли мистър Норт с вас, мадам? — попита икономката Сара, когато й поднасяше, както всяка сутрин, чай в леглото.