Сара и мъжът й Уилям живееха в градинската постройка и се грижеха образцово за домакинството. Бащата на Дженифър й подари вилата за двадесет и първия й рожден ден и осигури също милата и благонадеждна двойка, която вече шест години беше при нея.
Сара беше мургава дебеличка жена на четиридесет години, винаги послушна и в добро настроение. Тя обожаваше своята млада господарка, която беше от малкото заможни жени, които никога не изливаха капризите си върху своите служители, ако въобще мадам Синклер знаеше какво е това каприз.
Дженифър погледна икономката си.
— Мистър Норт никога няма да закусва повече с мен — рече тя с решителен тон. — Сара, като намерите днес време, опаковайте нещата на мистър Норт. След това Уилям да ги занесе в апартамента му. Искам стаята да бъде почистена и ремонтирана. Мебелите може да ги продадете. Имам намерение наново да мебелирам помещението.
Сара постави ръка пред устата си и се изкиска.
— Да не би да сте изгонила мистър Норт, мадам?
— Да — потвърди със задоволство Дженифър.
— Тогава сте постъпила правилно! Той не беше мъж за вас! — заяви Сара доверително и излезе.
Усмихната, Дженифър пиеше чая си. Явно Сара отдавна знаеше, че Патрик й изневерява. Острите й очи не пропускаха нищо и, ако засягаше Дженифър, го възприемаше като лична обида.
Понеже сутринта не я очакваха да се върне в бюрото си в „Ръш Къмпани“, тя реши да си позволи един свободен ден. Отправила поглед към прекрасно разцъфналия парк, закуси на спокойствие на терасата. Огненочервените, сините и жълтите цветове на тропическите растения сякаш бяха слезли от картина на Гоген. Върху тъмнозелената поляна все още блестяха като пръснати перли малки капчици вода. Сигурно рано сутринта Уилям беше поливал.
Колко приятно беше спокойствието тук след напрегнатата блъсканица в Ню Йорк. Дженифър беше потърсила „С. Р. Телевижън“ и преговаряла с мениджъра за сроковете за предаване на рекламния й клип. Всичко се уреди без проблеми. Затова толкова болезнено посрещна изненадата вкъщи. Помисли да си отмъсти, като разкаже всичко на баща си, който незабавно би уволнил Медлън и Патрик. Но един такъв реванш й изглеждаше твърде елементарен. Тя умееше строго да разделя личния от професионалния си живот. Медлън беше отличен модел, а Патрик — находчив режисьор на рекламни клипове. Нямаше причина да ги изгони.
За да се разсее, Дженифър започна да обмисля рекламния клип за нова диета за отслабване на „В. В. Корпорейшън“. Освен че работеше като личен референт, тя с удоволствие се занимаваше с рекламни клипове, при които можеше да докаже творческите си способности.
Ако баща й някога бе съжалявал, че има дъщеря вместо син, то той отдавна е забравил за това си разочарование. Още от дете Дженифър започна да проявява изключителен интерес към рекламните клипове. Беше работила във всички отдели на фирмата и междувременно беше израснала до незаменим помощник на баща си, който беше горд със своята амбициозна дъщеря.
„Красотата си взела от майка си, а от мен си наследила способността да мислиш“ — хвалеше я той.
Дженифър знаеше, че той не би я търпял в компанията, ако не беше добър професионалист. Пит Синклер също много добре умееше да отделя работата от личния си живот.
Тя все още работеше върху проекта си, когато Уилям се появи на терасата с голям букет рози.
— Току-що ги предадоха за вас, мадам.
— От кого са?
— Има някаква визитка.
— Добре, прочети ми я — Дженифър продължи работата си над проекта.
— „Обичам те безкрайно. Твой Патрик“ — прочете Уилям с театрален патос.
— Благодаря, Уилям. Хвърлете визитката в кошчето и подарете розите на Сара, ако й харесват.
— Както желаете, мадам! — Уилям се отдалечи достолепно. Къдравата му коса с годините беше побеляла, което придаваше на черното му лице особено достойнство. Уилям печелеше добре при Дженифър, Толкова добре, че можеше да си позволи да изпрати единствения си син в университет.
По обяд стана толкова горещо, че Джени започна да изпитва желание за една баня. Тя облече бикините на банския си, прекоси парка и отиде до личния си залив. Слънчевите лъчи проблясваха върху водата, която на бурни вълни се разбиваше о брега. Ниски, обрасли с мъх скали обграждаха заливчето от двете страни, а високи кокосови палми хвърляха сянка върху ослепително белия пясък. На мостика, под такта на вълните, се поклащаше моторница.
Докато отиваше към брега, Дженифър нави на висок кок гладката си руса коса, изглеждаща почти бяла на слънцето. Тя беше дългокрака и висока като момче. Само нежно заоблените бедра и високият бюст издаваха привлекателна женственост, която въздействаше неудържимо на мъжете.