Напразно се опитваше да се концентрира в книгата. Нейният съсед се въртеше непрекъснато и скърцаше с шезлонга си. Неговото неспокойствие се предаде и на Дженифър. С полупритворени очи наблюдаваше широките му загорели рамене. Виждаше силния му врат и още повече усещаше горещината на слънцето.
Изведнъж се появи симпатичният офицер, който вчера вечерта й беше говорил за косата.
— Мадам! Защо снощи изчезнахте така бързо? С удоволствие щях да танцувам още веднъж с вас!
Ако Рекс не беше в непосредствена близост и не надаваше ухо, тя би реагирала по съвсем друг начин.
— Нали не беше последният празник на кораба — отговори му тя с обещаваща усмивка. — Свободен ли сте днес от служба?
— Цели четири часа. Имам намерение да отида сега на брега и да потърся тихо местенце за плуване. Имате ли желание да дойдете с мен?
— А защо не? Горещината на борда едва се понася. Почакайте само да си взема нещата.
— Ще се срещнем долу — младият мъж се отдалечи бързо, сякаш се страхуваше тя да не размисли и да се откаже.
Дженифър влезе в каютата си и облече памучна плажна рокля, лека и пъстра като слънчева ливада. Бързо приготви плажната чанта. Нарочно мина край Рекс и забеляза с крайчеца на очите си как я следи с поглед.
— Скучно е да отиваш сам — призна си офицерът, когато я посрещна долу. — За съжаление, моят приятел е на служба, а другите отдавна са заминали и аз ви потърсих — каза той откровено.
— И ме намерихте, колко мило! Впрочем, аз съм Джени.
— Марио! — кафявите му очи сияеха.
Те взеха под наем един открит джип и потеглиха. Понеже Марио беше на волана, Дженифър имаше възможност да наблюдава чуждоземната обстановка наоколо.
След като излязоха от пристанището, навлязоха в пресечена местност. Пътуваха през гора от гигантска папрат, огласяна от чуруликането на птиците. След нея се заредиха плантации от плодни дръвчета, а след това потънаха в гъста гора, пронизвана от крясъците на папагали. Зелен сумрак обвиваше всичко в тайнствени сенки, а въздухът беше задушен и тежък като в оранжерия.
Дженифър пое дълбоко въздух, едва когато усети свежия морски бриз. Пътуването си струваше. Марио я беше докарал на плаж, където високи палми хвърляха самотни сенки върху светъл дребнозърнест пясък.
Сгорещени от пътуването, те веднага съблякоха горните си дрехи и се втурнаха към прииждащите вълни. След това седнаха върху хавлиите си в сянката на палмите. Дженифър се чувстваше превъзходно. Студената баня я освежи и събуди желанието й за живот.
— Винаги ли каните пътуващи жени? — попита тя полушеговито Марио.
Той се засмя виновно.
— Невинаги. Те трябва да са симпатични като вас, Джени.
— Сега трябва ли да се чувствам поласкана?
— Аз го казах съвсем откровено — подчерта той и за учудване на Дженифър се изчерви чак до корена на косите си. Марио трябваше да е много млад и беше посвоему така симпатичен, че тя изобщо не мислеше за някакво приключение.
— Вие веднага ми се набихте в очите. Привлекателни жени като вас обикновено не пътуват сами. Освен това не ми направихте впечатление да търсите някаква авантюра.
— Определено, не. Искам само да си почина.
— Откъде идвате и с какво се занимавате?
Дженифър му разказа за Лос Анжелис, за рекламната агенция на баща си и за своето положение в нея.
Когато три часа по-късно се появиха в пристанището, те бяха вече добри приятели. Но когато Дженифър съзря любопитното лице на Рекс Лаци да наднича от парапета на парахода, тя веднага стана закачлива. С предизвикателен интимен жест хвана Марио за ръка и започна да се изкачва по фалрепа. С удовлетворение установи внезапното изчезване на Рекс.
Дали не беше ревнив? Възможно ли беше да се е оглеждал за нея? Дали демонстрираното му спрямо нея равнодушие не е било само театър?
„Трябва най-сетне да престана да се главоболя заради него — заповяда си Дженифър. — Няма нужда да тичам след мъж, който не ме забелязва.“
Дженифър реши за днешния корабен празник да облече розовата рокля. Тя точно съответстваше на радостното й настроение и предварително се радваше на танца с Марио.
10
На празничната вечер Дженифър седеше на една маса с мисис Силверстон. Тя пътуваше вече за втори път, в памет на починалия си съпруг, който беше произвеждал автомобили и загинал при катастрофа.
— Вие ми напомняте толкова много за дъщеря ми, Дженифър — рече тя. — Тя ръководи сега заедно с мъжа си фабриката, и при това успешно. Радвам се, че Алейне има толкова трудолюбив мъж. Винаги е било предимство, когато една двойка има общи интереси.