— А те имат — вметна Дженифър, потискайки въздишката си.
Беше й ясно, че щеше да си спомни за Рекс. Те така хубаво биха си прилягали, ако Рекс не се беше оказал толкова упорит. С него би могла да обсъжда всички проблеми и биха били приказен екип. Може би нещата биха се оправили, но тя самата обърка всичко отново.
Рекс беше също в залата. Дженифър отдавна го бе зърнала. С него беше червенокосата му сътрапезничка и когато видя с какво нежно внимание обръща загорялото си лице към нея, й се искаше да крещи от ревност.
„В живота ми има сигурно някакво проклятие — помисли си мрачно Дженифър. — Непрекъснато се влюбвам в неподходящи мъже. Рекс Лаци не беше ли подобен тип на Патрик Норт? Тъмноруси къдрици и сини очи изглежда ми действат като наркотик — мислеше тя. — Накрая обаче всички тези мъже се оказват плейбои, за които верността не е нищо друго, освен думи.“
Когато представлението на сцената завърши и оркестърът засвири за танц, Антъни веднага дойде да я покани.
— Джени, можеш ли да се погрижиш за Лу? — прошепна й той: — Не ми харесва. След като поспахме днес следобед, тя припадна и когато я попитах, да не би да е морска болест, изпадна в истеричен плач. Не можеш ли да разбереш какво й е? Ти си най-добрата й приятелка. Сигурно ти се доверява повече. Но ти изобщо не се отбиваш при нас. Даже отказа да седнеш на масата ни. Лу много се засегна от това.
— Глупости, Антъни! Лу не може изобщо да се засегне от това — бурно възрази Дженифър. — Тя толкова се радваше на това пътуване с теб, че аз просто не исках да бъда излишна. Мислех, че поне веднъж Лу ще поиска да се наслади да има само теб. Около вас винаги има толкова много хора.
— Това пътуване трябваше да стане вторият ни меден месец — усмихна се Антъни. — Лу е все още такова дете! Дали не се дължи на това, че толкова рано е загубила баща си? Нали ще поговориш с нея? Аз наистина се тревожа.
Дженифър би разсеяла тревогите му само с една дума, но бе дала клетва на Лу. Тя обеща на Антъни да говори с нея утре при сутрешната гимнастика на палубата.
Понеже мисис Силверстон не се надяваше да се намери танцьор на нейната възраст, се сбогува приятелски с Дженифър и се оттегли.
Тази вечер Дженифър съвсем не скучаеше. Кавалерите се скъсваха да канят на танц привлекателната блондинка с розовата рокля. Когато най-после Марио имаше възможност да танцува с нея, се засмя:
— Изглежда добре се забавляваш, Джени. Харесва ли ти вечерта?
— Празникът е чудесен! Но след танца с теб приключвам. Стана вече късно. Нямам намерение да проспя прекрасното утро на борда.
— Защо не се поразходим малко по палубата? — предложи Марио. — Свежият въздух ще ни се отрази добре.
Корабът пътуваше спокойно. Небето беше светло от блясъка на звездите. При плувния басейн се бяха събрали младежи. Един от тях свиреше на китара. Той изпълняваше „Евъргрийн“ и напомни болезнено на Дженифър за една друга щастлива вечер. „Целувката си е целувка“ свиреше той и Дженифър видя мислено приятелски настроения пианист, видя и Рекс, който я държеше в обятията си при танца. Нима всичко това наистина беше минало?
„Искам отново да го имам! — мислеше тя, завладяна от спомените си. — Не мога да повярвам, че между нас всичко е свършило. Все още обичам Рекс, вероятно ще го обичам винаги. Даже и да не е точно мъжът на мечтите ми, той е мъжът, когото искам. Той е единственият мъж, когото обичам.“
— Ти се умълча много. Джени — рече тихо Марио. — Къде витаеш в мислите си?
Докато се разхождаха по палубата, тя му разказа за нещастната си любов с Рекс. Сигурно признанието й прозвуча и като своеобразно предупреждение за младия офицер. Не беше ли той на път да се влюби в нея? След като Дженифър му разказа всичко така откровено, Марио я разбра. Той даже се чувстваше малко поласкан, че тази изискана, интелигентна жена го дари с доверието си.
— Ти трябва да поговориш с него, Джени — посъветва я той. — Сигурно очаква от теб само някоя дума на помирение.
— Тогава защо не ми го покаже? — възрази тя. — Аз ли трябва да направя първата крачка?
— Трябва, ако все още изпитваш нещо към него. Не забравяй, че неправилно си го подозирала. Защо просто не го помолиш за извинение?
— Не мога.
— Опитай. Все пак ти си сгрешила.
Дженифър въздъхна.
— Представях си всичко много лесно. Въобразявах си, че е достатъчно Рекс само да ме види, за да се озове отново в прегръдките ми. Оказа се, че съм се излъгала. Какво очаква от мен? Да му падна на колене?
— Какво очаква от теб, трябва сама да откриеш — Марио се засмя тихо и постави ръка на раменете й. — Впрочем от тази разходка очаквах нещо друго, а не признание, че обичаш друг.