Дженифър стоеше на верандата си, готова за излизане. Под дългата си до коленете ленена рокля с червени кончета беше облякла най-привлекателните си бикини, които бяха така вълнуващо секси, че само при съзирането им и най-заспалият мъж би се събудил.
— Изпуснах автобуса, какъв малшанс! — извика тя ядосана.
Рекс само шумолеше с вестника.
— С какво удоволствие бих разгледала острова. Сигурно е забележително красив — продължи тя монолога си.
— Защо не вземеш под наем някой джип? — обади се Рекс. — Твоят елегантен корабен офицер ще те придружи с удоволствие.
— Марио е на служба — Дженифър триумфираше в себе си. Рекс разговаряше с нея. — Сама не се решавам. Със сигурност бих се заблудила в джунглата.
— Което не би било голяма загуба — рече злобно Рекс.
— Защо не дойдеш с мен? — смело предложи Дженифър. — Вестника можеш да прочетеш и след това.
— Обещах на Кейт да отидем да поплуваме — отклони поканата той.
Кейт сигурно бе червенокосата, която като кърлеж не се пускаше от него.
— Тогава приятни часове — пожела му Дженифър с нотка на присмех. — Плажовете тук сигурно гъмжат от акули. Тогава ще тръгна сама. Извинявай, ако съм нарушила спокойствието ти.
— Щом наистина държиш на моето присъствие, трябва да се жертвам — Рекс стана и се протегна, прозявайки се. — Ще приготвя бързо нещата си.
Той беше готов удивително бързо. В пристанището намериха един стар джип, който до известна степен вдъхваше доверие. Дженифър предостави великодушно волана на Рекс и започна да разглежда картата. Като опитна навигаторка тя насочваше Рекс през близките плантации захарна тръстика, край развалините на бивши господарски къщи, които бяха истински паметници на отминало величие.
Внезапно помоли да спрат тук.
— За какво? — попита възмутен Рекс. — Да не би да искаш да снимаш жалките къщи?
— Как може да ги намираш за жалки. Навсякъде растат цветя. И пеперуди има, погледни де…
— Пеперудите видях, но чувам и писъка на комарите! — Ядосан, Рекс уби един комар, който беше кацнал на голата му ръка, за да се напие с кръв. — Нека да тръгваме, не ми се иска да бъда изяден жив.
Дженифър му хвърли, убийствен поглед.
— Ти нямаш никаква фантазия. Как бих желала да мога да живея тук, да водя скромен живот, заобиколена от животни.
— Предпочитам Лос Анжелис, понеже комарите там не са толкова големи като тези. Ох, отново ме ухапа някое от тези животни!
— Сигурно имаш сладка кръв — Дженифър се изсмя. — Впрочем, досега не съм забелязала.
Рекс въобще не реагира. Изглежда беше твърдо решил да не се влияе от хубавото й настроение. Той отново беше седнал в джипа и запали мотора. В тишината това прозвуча като гръмотевица.
— Сега къде отиваме? — запита той, щом тя се отпусна до него.
— Горещо ми е.
— Нищо чудно. Защо трябваме да търчиш между старите камъни в тази горещина. Къде е пътят към морето? Погледни картата.
— На следващото кръстовище трябва да завиеш наляво.
Колелата на колата вдигаха облаци пясък. Бедният пейзаж с необработени полета изглежда се простираше чак до хоризонта.
— Не трябваше ли да стигнем отдавна до морето? — гласът на Рекс Звучеше дрезгаво от погълнатия прах. — Имам чувството, че пътуваме с часове. Ако продължим да се носим така безцелно, рискуваме да пропуснем отпътуването на кораба.
Дженифър се засмя.
— Изглеждаш така, сякаш с часове си пренасял въглища!
— Мислиш ли, че ти изглеждаш по-добре?
— Ако знаех само колко кавгаджийски си настроен, бих тръгнала с Лу и Антъни — Дженифър въздъхна и погледна картата. — Все някога трябва да стигнем до морето. Нали се намираме на остров.
Рекс не пророни нито дума, което трябваше да означава, че презира такива наивни отговори.
Настроението му рязко се подобри, когато след половин час достигнаха до прекрасен безлюден плаж. Бързо захвърлиха дрехите си и скочиха в освежителните води на прилива.
Тюркоазната вода беше кристалночиста. Виждаха се миди, преливащи в цветовете на дъгата пъстри риби и други малки животинки, също като в аквариум. Те устроиха пикника си в сянката на една кралска палма. Физиономията на Рекс светна, когато видя какви съкровища вади от хладилната чанта Дженифър. Там имаше студена печена кокошка, малки хапки с апетитни салати, хрупкав бял хляб и даже шише вино, с което Рекс веднага утоли жаждата си.
— Откъде имаш всички тези вкуснотии? — попита той кротко.
— Откъде ли? Харесах се на шефа на корабните готвачи — Дженифър премълча, че Марио беше доставил хладилната чанта заедно със съдържанието й. Вероятно тогава Рекс не би се присъединил към обяда. Така обаче заедно опитваха от вкуснотиите. При това погледът му винаги се спираше на голите й гърди, които потрепваха възбуждащо при всяко нейно движение.