— Трябва ли да седиш тук така гола? — не се стърпя накрая.
Дженифър се разсмя невинно.
— Няма никого наоколо. Да не се смущаваш? Ти също си гол.
Рекс само изръмжа нещо в отговор и се опъна върху една хавлия. Той затвори очи, твърдо решил да подремне малко, Дженифър прибра останалата храна обратно в чантата. Запали цигара и започна да се любува на силния му гръден кош. Рекс не изглеждаше да е така спокоен, както се преструваше. Като срамежливо момченце беше завил хълбоците си с кърпа и изглеждаше заспал, но Дженифър подозираше, че само й разиграва театър.
След уморителното пътуване тя се наслаждаваше на тишината наоколо. От близката джунгла се донасяха мелодичните песни на тропическите птици, прекъсвани от време на време от крясъците на папагалите. Приглушеното плискане на вълните действаше приспивно. Дженифър загаси цигарата и се наведе над Рекс. Игриво пробяга с върха на пръстите си по гръдния му кош. Дали се заблуждаваше, но й се стори, че дишането му се ускори. Все още обаче не издаваше никакъв звук.
С крайчеца на езика си обикаляше около плътно затворената му уста, докато галещите й ръце се спускаха все по-надолу по мускулестите му бедра.
— Не — промърмори Рекс, все още държейки се прилично. Но и не се съпротивляваше на ласките й и нададе дълбока въздишка. Сякаш по принуда разтвори устните си за възбуждащата игра на езика й. Като насън отговори на страстната й целувка.
Минаха секунди.
Изпълни я сладка възбуда. Топлината на деня я обгръщаше и караше кръвта й да се движи по-бързо. Дженифър му махна кърпата и се наведе изпълнена с желание над него. Тя усети как тялото му потрепери, когато се долепи до него и той вече не можеше да крие от нея растящата си възбуда.
Когато се сля с него, той нададе глух стон. Още веднъж се опита да се освободи от прегръдката на ръцете й. Но беше вече късно. Предателското му тяло се нагоди към дивия ритъм на бедрата й. Кръвта шумеше в ушите му и той имаше чувството, че никога не би завършило напрегнатото удоволствие, ако той, обхванат от екстаз, не допринесе за щастието им.
Безмълвно се гледаха, с все още замъглени от преживяното удоволствие очи. Дженифър се отпусна до него. Тя дръпна върху двамата голямата хавлиена кърпа и се сгуши, до него. Сърцата им биеха възбудени в отглас на преживяното удоволствие.
И двамата заспаха едновременно.
Лу лежеше на леглото и гледаше как се преоблича Антъни. Тя се чувстваше като разглобена след продължителния излет сред привлекателната и с дива романтика природа на Мартиника.
Антъни погледна загрижен младата си жена.
— Чувстваш ли се по-добре, скъпа? Защо не ме погледнеш? Можем да отидем в бара и да изпием по едно освежително кампари. Семейство Чандлерс сигурно ни очаква.
— Чандлерс вече ми лазят по нервите — рече Лу възбудено. — На кораба не е по-хубаво, отколкото при нас вкъщи. Винаги е пълно с хора около нас. Нямам даже секунда за себе си.
— Не беше ли твое предложението да вземем със себе си Дженифър и Рекс?
— Дженифър не може да ме смущава. Тя е най-добрата ми приятелка. На практика тя е единственият човек, който ме разбира — замълча и допълни: — Трябва да говоря с теб.
— Не говорим ли през цялото време?
Лу се изправи така, че очите им да са на една височина.
— Антъни, аз чакам бебе.
— Да не се шегуваш? — Той я изгледа така строго, сякаш му беше изневерила. — Мисля, че вземаш хапчета?
— Забравих да ги взема. Сигурно е станало на премиерата. Спомняш ли си?
Антъни Рик намръщи чело. Спомняше си много добре страстната любовна нощ.
— В кой месец си?
— В четвъртия.
— За Бога! — развълнуван зарови ръка в косата си. — И защо ми казваш едва сега? Късно е да се предприема каквото и да било.
— Аз искам бебето, Антъни! — Лу изпадна в ярост. Тя не бе очаквала, че Антъни би реагирал така коравосърдечно. — Имам право на деца също като другите жени!
— Значи умишлено не си взела хапчето? Така ли е?
Лу отговори упорито.
— Така е, Антъни!
— Това е измама! — Гласът му стана рязък. — Ти знаеш много добре, че не искам повече деца. Просто не се чувствам достатъчно, млад, за да бъда още веднъж баща. Ти знаеше това, Лу! Доста често сме обсъждали тази тема. Как можа да се противопоставиш толкова егоистично на волята ми?
— Как може да ме обвиняваш в егоизъм? — кипна тя. — Ако някой е егоист, това си ти. Как можеш да искаш от мен да се откажа от дете, само защото ти се чувстваш стар за това? Във всеки случай аз се чувствам достатъчно млада, за да си родя дете!