— Радвам се на здравия ти апетит, Лу. Все още не съм попадала в ситуация, която да окаже отрицателно влияние върху теб.
— Това само показва колко съм здрава. Кажи ми, скъпа, можеш ли да убедиш мисис Силверстон да си сменим местата на масите? Сигурно ще се зарадва да се запознае лично с известния режисьор Рик.
— Нищо по-лесно от това. Мога да си представя, че би ти било непоносимо да гледаш по време на ядене омразното лице на съпруга си.
— Антъни Рик за мен не съществува — рече мрачно Лу. — Дженифър, не можеш си представи в какво ме обвини този егоцентрик. Обвини ме, че нарочно съм забравила да взема хапчето, не е ли нахално!
Дженифър се засмя.
— А нима това не е близо до истината?
— Един джентълмен никога не би посмял да ми каже подозренията си по такъв начин — разгорещи се Лу. — Не е ли тъжно, че вторият ни меден месец трябваше да завърши с развод? При това така се радвах на това пътуване! Затова не трябва да се радваш предварително. Поне за теб беше ли хубав денят?
— Божествено хубав ден — увери я Дженифър, като се позоваваше на думите на Рекс. — Най-сетне набрах смелост да кажа всичко на Рекс.
Дженифър премълча, че чисто и просто беше съблазнила Рекс, който беше полузаспал. Някои неща не можеха да се доверят даже и на най-близката приятелка. Това, което се бе случило на плажа в Мартиника, засягаше само нея и Рекс.
— Прости ли ти Рекс?
— Той даже каза, че понеже не може да живее без мен, ще се опита да живее с мен!
— Колко хубаво, Джени! Тогава поне за теб това пътуване е било успешно. Един щастлив край е по-добре от никакъв!
— Изобщо не ти прилича да виждаш бъдещето в такива черни краски, Лу! Басирам се, че ще се сдобриш с Антъни още преди да сме пристигнали в Маями!
— Ще ми бъде приятно, ако в бъдеще не споменаваш името на Антъни в мое присъствие. С него искам да се видя едва пред съдията по развода!
За галавечерята Дженифър беше запазила най-хубавата си рокля. Беше от кобалтовосиня копринена тафта. Оставяше открито едното загоряло рамо и подчертаваше с асиметричната си кройка високия ръст на Дженифър.
На инат на Антъни, Лу беше облякла предизвикателна червена рокля, за да не би да му хрумне, че тя тъгува за него. Тя много се сърдеше на своя съпруг, че поне веднъж не се бе опитал да я върне в общата им каюта.
„Изглежда е радостен да се освободи от мен — мислеше тя, изпълнена с горчивина. — Сигурно си е въобразил, че през целия си живот ще остана нежна, добродушна овчица, играеща по неговата свирка.“
— Готова ли ей? — Дженифър излезе сияеща от банята. — Как намираш роклята ми, Лу?
— Божествена! — въздъхна Лу в пристъп на завист. — С фигурата, която имаш, може да носиш всичко. Но ти не си бременна като мен.
— Въпреки това изглеждаш много привлекателна, Лу! — Дженифър я целуна по бузата. — Има достатъчно мъже, които предпочитат дебеличките жени. Почакай ме само за момент. Ще потърся мисис Силверстон да я подготвя, че искаш да смениш мястото си с нейното.
Антъни възлагаше всички свои надежди на вечерята. Той познаваше Лу. Нищо друго не беше в състояние да подобри настроението й, освен хубавото ядене. Той също имаше нужда да се подкрепи. След всичките сухи мартинита се чувстваше леко замаян и беше благодарен, че внимателният стюард забеляза състоянието му и го заведе до мястото му.
Всеки момент Лу щеше да седне на мястото отсреща. Не беше в привичките й да пропуска някое от храненетата. Но колко беше изненадан, когато видя да сяда мисис Силверстон.
— Щастлива съм най-сетне да се запозная лично с вас, маестро — проговори тя многозначително. — Като талантлив режисьор вие винаги търсите интересни теми за филмите си. Аз мога да напиша цели романи за живота си, мистър Рик. За съжаление нямам, време. Само на вас мога да позволя да филмирате интересния ми живот. Значи, родена съм във Филаделфия…
Окуражена от мълчанието му, тя му довери между предястието и ордьовъра жизнената си история и беше много впечатлена, че той не я прекъсна с нито една дума. Не й се случваше често да има такъв търпелив слушател и тя се възползва напълно от това.
Нито веднъж не забеляза, че погледът на Антъни беше отправен към масата, на която седеше съпругата му и оживено разговаряше с приятелката си.
Лу носеше червена рокля и изглеждаше толкова безгрижно весела, сякаш не беше разбила скоро сърцето му.
Но погледите на Антъни не бяха единствените, които очаровано се насочваха към тази маса, докато червенокосата съседка по маса описваше в ослепителни краски красотата на Мартиника.