Когато по време на танца се намираше в ръцете му, избледняха всички неприятни спомени с Патрик Норт и тя почувства, че никога по-рано не беше пожелавала някой мъж, както жадуваше за Рекс Лаци. Един негов поглед беше достатъчен, за да я хвърли във водовъртежа на най-различни чувства. Тя беше изпила само един коктейл, а се чувстваше опиянена. Това й беше необяснимо и започна да се страхува, че така реагираше на този мъж. Какво особено имаше в него?
— Многото хора тук ме дразнят — рече Рекс, когато пиеха на бара по чаша шампанско. — Съгласна ли сте да сменим обстановката? Не вярвам семейство Рик да ни се обидят, ако изчезнем тайно.
Дженифър го погледна в очите.
— Те просто няма да забележат. Тръгваме ли?
Пред вратата на къщата успяха да хванат такси, с което тъкмо бяха дошли на партито някакви закъснели гости. Рекс я заведе в малък бар, в който чернокож стар пианист свиреше романтични мелодии за вечната любов. Той им кимна усмихнат. Навярно Рекс го познаваха добре в бара, защото и барманът го поздрави по име.
— Какво желаете да пиете? — Рекс погледна въпросително Дженифър.
— Нещо с много сок и малко алкохол — каза тя. — Искам да запазя главата си бистра.
Рекс се засмя и поръча два коктейла с портокал.
Те само опитаха напитките си, като при това погледите им бяха отправени замечтано един към друг. Когато пианистът запя с тих мелодичен глас: „Целувката си е целувка“, Рекс обви ръце около нея и затанцуваха на малкия празен дансинг. Тя се притисна в самозабрава към него и когато почувства върху бузата си нежното докосване на устните му, потръпна. Той усети как реагира тя на ласките му и въздъхна. Колко малко знаеха все, още за себе си, а вече имаха чувството, че се познават отдавна. Часовете минаваха неусетно. Бяха загубили всяко чувство за време, сякаш то изведнъж нямаше значение за тях.
Бяха последните гости и приятният пианист свиреше само за тях. Той сияеше, усмихваше се и свиреше по-хубаво от когато и да било, омаян от вълшебството, което излъчваха влюбените.
Сиянието на утрото оцветяваше вече небето в розово, а хълмовете на планината Сан Габриел блестяха златисто, когато Рекс докара Дженифър вкъщи. Той остави таксито да чака пред вратата й и я целуна нежно.
— Хубаво би било, ако днес имаш време за мен — помоли той. — Можем да излезем с яхтата ми. Ако си съгласна, ще те взема след два часа.
— Разполагам с цял ден.
Дженифър влезе вкъщи, направи си едно силно кафе и го изпи на терасата. Не си заслужаваше да ляга само за два часа. Интересно, че не чувстваше и най-малката умора. Все още бе омаяна от вълшебството на отминалите часове. Цялата трепереше от желание да види отново Рекс, да бъде съвсем близо до него.
Никога по-рано не се бе случвало такова нещо с нея.
— Вие сте станала много рано, мадам! — поздрави с добро настроение Сара. Тя беше минала напряко през поляната и вече беше облякла бялата си кухненска престилка. Къдравата й черна коса беше още мокра от душа.
— Аз въобще не съм лягала — Дженифър се разсмя. — И при това нямам намерение да си лягам. Веднага отново ще изляза. Двамата днес имате свободен ден. Вероятно ще отсъствам до късно вечерта.
— Радвам се да чуя това! — беше напълно ясно, че Сара се радва на свободния ден. — Как мина партито? Забавлявахте ли се добре? Сега виждам, че вие въобще не сте се преобличала!
— Беше хубаво — Дженифър скръсти ръце зад тила си и погледна разсеяно към парка.
Загадъчна усмивка се появи на устните й. В меката утринна светлина лицето й изглеждаше много бледо и хубаво. Сините сенки под очите й още повече подчертаваха блясъка им.
— Да ви поднеса ли една солидна закуска? — попита Сара.
— Не съм гладна — Дженифър стана и се протегна с въздишка. — Ще се потопя за малко в морето и след това ще се преоблека. Чао, Сара, прекарайте един хубав ден!
След плуването в морето Дженифър отново се почувства във форма. Тя отми под душа морската вода, изми косата си и след това втри в тялото си благоухаещ лосион. Към белите шорти облече синя тениска без ръкави и седна на балкона да изсъхне косата й на слънце. Опакова бързо малкото неща, от които се нуждаеше. Беше любопитна дали вълшебството от нощта ще изчезне на ослепителната светлина на деня и получи сърцебиене при мисълта за нежните устни на Рекс.
Рекс дойде по-рано, отколкото беше очаквала. Очите му светнаха, щом я видя. Цялата си коса беше вързала на конска опашка и изглеждаше неописуемо млада. В открита спортна кола отидоха до пристанището и се качиха на яхтата му.
Рекс управляваше сам малката пъргава яхта. Докато тя пореше вълните и се насочваше в открито море, погледът му непрекъснато се спираше на фигурата в розов бански от копринена лъскава материя. Радваше се, че Дженифър беше застанала до него. Изглеждаше му почти невероятно, че можеше да се влюби така прибързано като някой ученик.