Джеферсън получи няколко отговора на запитванията, които изпрати от Белия дом до неколцина членове на Философското общество. Всички адресати бяха озадачени от списъците с думи, които Джеферсън бе преписал от пергамента. Всички освен един.
Професор Холмберг преподаваше лингвистика в Оксфордския университет. Извиняваше се, че не е отговорил на писмото на Джеферсън по-рано, но обясни, че е пътувал из Северна Африка. Знаеше точно на какъв език са думите и прилагаше превода им.
Очите на Джеферсън се разшириха, докато четеше отговорът на Холмберг. С писмото в ръка той отиде в библиотеката и започна да вади от лавиците том след том. История... Езикознание... Религия...
Следващите няколко часа прекара в четене и трескаво водене на бележки. Накрая бутна настрана и последната книга, облегна се на стола и се загледа пред себе си с невиждащи очи. Известно време остана така, а после устните му изрекоха едно познато име.
Мериуедър Луис.
Съдбата не бе проявила милост към човека, оглавил експедицията, която бе отворила на Съединените щати вратите към Американския запад.
Луис бе човек, надарен с изключителни таланти. Джеферсън знаеше това много добре, когато през 1803 година го натовари с ръководството на изследователската експедиция до бреговете на Тихия океан.
Луис беше отлично образован, с широки познания в естествените науки, смел и физически силен. Той прекарваше голяма част от времето си на открито и познаваше добре обичаите на индианците. А освен това на него можеше да се разчита. Беше уважаван капитан в армията, преди да постъпи на работа при Джеферсън в Белия дом, където към многобройните си качества добави и тези на дипломацията, държавническото изкуство и политиката.
Резултатите от експедицията надминаха всички очаквания. През 1806 година Луис се върна във Вашингтон заедно с Уилям Кларк, другия ръководител на експедицията, и Джеферсън го назначи за губернатор на територията на Луизиана.
Луис обаче не беше много сигурен дали това назначение е награда или наказание. При всичките си качества и енергия не му беше лесно да опитоми дивата погранична територия. А политическите му врагове бяха безмилостни и не пропускаха случай да го ударят.
Една вечер след поредния уморителен ден в отхвърляне на несправедливи обвинения, че е похарчил правителствени пари, за да инвестира в компания за кожи, в която имаше вложения, той видя на бюрото си запечатан пакет и веднага позна почерка на Джеферсън. На лицето му с орлов нос се появи усмивка. Бързо пъхна острието на един нож под печата и внимателно разви твърдата хартия, в която намери сноп документи. Бележката гласеше:
„Скъпи господин Луис, информацията тук може да се окаже благотворна за градините ви.
На следващата страница имаше голямо заглавие „Култивиране на артишок”. Следваше подробен трактат, допълнен с таблици за засаждане и диаграма на градина за отглеждане на артишок.
Луис разпръсна съдържанието на пакета на бюрото си и загледа объркано листовете. Знаеше, че Джеферсън се интересува от градинарство, но му се стори странно, че си е направил труда да изпрати информация за култивирането на артишока през половината континент. Навярно знаеше, че при смазващите отговорности, които има, на Луис не му остава време за градинарство.
Внезапно длъгнестото му лице се озари, а пулсът му се ускори. Той се зарови в лавиците на шкафа, в който държеше докладите от съвместната си експедиция с Кларк, и скоро откри това, което търсеше.
Между два купа с документи беше притиснат лист плътна хартия. Луис го извади и го вдигна към светлината. Листът беше прорязан от десетки малки правоъгълни дупки. С треперещи ръце Луис постави матрицата върху първата страница в папката за артишока и преписа буквите, които се виждаха през дупките, на отделен лист.
Когато у Джеферсън се зароди мисълта за експедицията до Тихия океан, той знаеше, че Луис ще се озове в деликатна в дипломатическо отношение позиция – щеше да изследва територия, която принадлежи на Франция и Испания. Зад невъзмутимото като на сфинкс спокойствие на бившия президент се криеше ловък ум. В кореспонденцията си със своя посланик във Франция той често използваше шифър, който описваше като „маска, когато имаме нужда от такава”.
Докато Луис беше във Филаделфия и се подготвяше за пътуването при водещи учени от Философското общество, Джеферсън му изпрати шифър, който беше разработил специално за експедицията. Методът се базираше на шифъра на Виженер, който се използваше широко в Европа. Системата включваше буквено-цифрова таблица и се отключваше с една дума.