Докато шофьорът закачваше ремаркето за камиона, Остин отново благодари на Мустафа за помощта му. Дзавала се качи в камиона, а Остин и Карина – в наетата кола, с която последваха камиона по крайбрежния път към летището в Далиран.
Оттам двамата се качиха в транспортния самолет за Истанбул заедно с Дзавала. Щом кацнаха, Дзавала обяви, че ще остане на летището, за да подготви подводницата за пътуването до дома. Остин и Карина се върнаха в хотела, където прекараха първата си нощ в Истанбул, но този път останаха в една и съща стая.
На следващата сутрин Остин хвана такси до археологическите разкопки на Босфора. Мина покрай импровизираната дървена рампа за ръчните колички и попадна сред гъмжило от стотици работници, които забиваха кирки и лопати в оголеното морско дъно.
Ханли бе коленичил в калта и оглеждаше парчета от грънци. Археологът се изправи и протегна изцапаната си със засъхнала кал ръка.
– Радвам се да те видя, Кърт! Готов ли да се потопиш пак в хубавата стара пръст на Мраморно море?
– Днес ще го пиша дъждовен – отговори Остин и огледа работата, която кипеше наоколо. – Проектът май върви добре.
Лицето на Ханли се зачерви от въодушевление.
– Това са най-невероятните разкопки, в които съм участвал някога!
– Надявам се, че не си прекалено зает и ще можеш да ми направиш една малка услуга – каза Кърт.
– Все още съм ти длъжник – и на теб, и на младата дама, за доброволния ви труд. Между другото, къде е Карина?
– Освежава се. Ще обядваме заедно.
– Моля те, поздрави я от мен. А сега, какво мога да направя за теб?
Остин бръкна в брезентовата торба, която бе взел назаем от капитан Мустафа, и извади отливките от втория Навигатор.
– Можеш ли да направиш от тях гипсов модел?
Ханли вдигна една от отливките под ъгъл, за да види релефа.
– Няма проблем. Но ще минат няколко часа, докато изсъхне.
– Ще се отбием след обяда.
Ханли взе торбата и съдържанието ѝ.
– Къде е Джо?
– Грижи се за подводницата си. Малко се поочука, докато се гмуркахме, и май няма да ти е от полза.
– Съжалявам да го чуя – посърна Ханли. – Щеше да ни помогне да изследваме периметъра на мястото, но както виждаш, повечето от разкопките са на сухо.
Остин каза, че ще се върне следобед, взе такси и поръча на шофьора да го закара до двореца Топкапъ. Просторният комплекс от сгради, вътрешни дворове, павилиони и паркове заемаше почти целия нос Сарай – хълмисто възвишение на мястото, където се срещаха Златният рог, Мраморно море и Босфорът. Османските султани и свитите им бяха живели в Топкапъ четиристотин години по време на разцвета на Османската империя.
Сега дворецът беше превърнат в музей. Остин мина между двете еднакви кули на входа и влезе в парк, потънал в сянката на прекрасни дървета и гъмжащ от туристи от всички краища на света. Мина край Съкровищницата, в която се съхраняваше цяло състояние в безценни бижута, и се запъти към сградата, в която се намираше ресторантът „Коняли”.
Карина седеше на една маса в двора и се взираше във водата, по която слънцето подпалваше искри. Беше сменила ежедневното си облекло от Тюркоазения бряг и сега носеше дълга червеникавокафява рокля, която подчертаваше тена ѝ. Остин носеше жълтозелени панталони и бе сменил обичайните си хавайски ризи с по-консервативна тъмнозелена на цвят.
Той дръпна един стол.
– Султаните наистина са разбирали от недвижими имоти. Местоположение, местоположение и пак местоположение.
Тя го поздрави с ослепителна усмивка.
– Невероятно е!
– Цените са безбожни, храната не е петзвездна, а обслужването е като в закусвалня. Но в цял Истанбул няма да намериш по-красив изглед. Нищо не може да се обърка, ако си вземеш салата или кебап.
Остин предложи да се нагърби със задълженията на домакин и донесе на масата две чинии с прясна зелена салата и две лимонади.
Карина отхапа малка хапка от марулята.
– Чудесна препоръка. Има ли място, на което да не си ходил?
– Често пътувам, работата ми е такава.
– Каква точно ти е работата?
– Както вече ти казах, аз съм инженер.
Тя повдигна фините си вежди.
– НАПМД е прочута по цял свят с изследванията си на океана. Вие с Джо обаче през цялото време се биете с лошите и спасявате дами в беда. Между другото, благодаря.
– Няма защо – отговори Остин. – Освен това съм шеф на Отдела за специални задачи на НАМПД. Той се състои от Джо и още двама души, които проучват загадки над, под и във морето – загадки, които не попадат в нито една от обичайните категории.
– И как точно сегашната загадка влиза в обхвата на работата ви?