Извадиха късмет. Продавачът, който обикновено стоеше на вратата, се беше отдалечил да изпуши една цигара.
Без да забавя крачка, Остин дръпна Карина покрай неохраняваната будка към една врата. Беше отключена. Остин я отвори, бутна Карина вътре и прекрачи прага. Озоваха се в султанския харем.
– Какво ще правим сега? – попита Карина, останала без дъх.
Раната на Остин отново го беше заболяла. Той сложи ръка на гърдите си.
– Веднага щом разбера, ще ти кажа – обеща той.
33.
В дните на Османската империя, когато харемът на Топкапъ бе пълен със стотици забулени красавици, непозволеното влизане в забранените му предели щеше да бъде посрещнато от остри като бръснач ятагани в ръцете на африканските евнуси, които го охраняваха.
Когато Остин и Карина влязоха в дългия двор, красивият млад екскурзовод прекъсна гладкия поток на речта си и им отправи поглед, пронизващ като нож.
– Да? – попита той.
Остин се ухили в най-добрата си имитация на Гомър Пайл1.
– Извинете, че закъсняхме!
Екскурзоводът се намръщи. Обиколките из харема се провеждаха по строго разписание. Никой от будката за билети не се беше обадил, за да му съобщи, че идват още двама посетители.
Той включи преносимото си радио, за да се обади на охраната.
Карина направи крачка напред и озари екскурзовода с най-предразполагащата си усмивка. Зарови в дамската си чанта и извади банкнота от сто лири.
– Сега ли да ви дадем бакшиша, или по-късно?
Екскурзоводът се усмихна и върна радиото на колана си.
– Обикновено се дава след края на обиколката, но само ако сте останали доволни.
– Сигурна съм, че ще остана – примигна Карина с дългите си мигли.
Екскурзоводът се прокашля и се обърна към групата от двайсетина турци и чужденци от най-различни народности, струпана около него.
– В един момент от историята си харемът е бил дом на над хиляда наложници, роби, съпругите на султана и майка му. Бил е като малък град, с над четиристотин стаи. От лявата си страна виждате помещенията на евнусите и на главния евнух, който е охранявал харема. Други врати водят до жилищата на имперския ковчежник и управителя на двореца. Можете да влезете през тази врата и да разгледате апартаментите на евнусите – добави той.
Повтори същото слово на турски и поведе групата към жилището на пазачите като Свирача от Хамелин2.
Остин хвана Карина за ръка и я задържа. Двамата останаха сами в двора. Синьозелените му очи огледаха вратите, търсейки възможен маршрут за бягство. Опита дръжката на една врата, която се оказа отключена. Надяваше се, че ще объркат преследвачите си в огромния лабиринт от апартаменти и дворове.
– Кърт! – обади се Карина.
Портата за карети се бе отворила. Бък влезе в двора заедно с безжалостните си приятели и даде знак на хората си. Движеха се един до друг към набелязаните жертви.
Екскурзоводът и туристическата група се изсипаха от жилищата на евнусите в двора, създавайки човешка бариера от туристи, вдигнали фотоапарати. Остин и Карина се смесиха с групата, която мина през вратата в едно преддверие в другия край на двора.
Остин хвърли поглед през рамо. Бък и хората му си пробиваха път през туристите.
– Какво ще правим? – прошепна Карина.
– Засега се наслаждавай на обиколката, а когато кажа: „Бягай!”, ще бягаш!
– Къде да бягам?
– Още мисля по този въпрос – призна Остин.
Карина измърмори нещо на италиански. Остин нямаше нужда от преводач, за да разбере, че ругае. Гневът ѝ му се стори добър признак – все още не се бе поддала на отчаянието.
Екскурзоводът поведе групата през зала с купол. Спираше на всеки няколко минути, за да изнесе реч на турски и английски и да им посочи къде са живели наложниците, къде са ходили на училище децата от харема и къде се е приготвяла храната за обитателите на огромния комплекс.
Остин огледа внимателно вратите и коридорите, които предлагаха възможни маршрути за бягство. Нямаше начин двамата с Карина да се откъснат от групата. С всяко спиране Бък и приятелите му приближаваха все повече.
Остин се постави на мястото на нападателите. Мъжете щяха да се приближат до тях и да ги отделят от групата. Двамата щяха да се заемат с него, а третият с Карина.