В отговор Уилмът кликна с мишката на компютъра. В един правоъгълник се появи снимката, която Остин бе направил на котката на Навигатора.
– Очертах я по-ясно – обясни Уилмът. – Разкарах сивите места, размазаните ръбове и какви ли не боклуци. Ясно очертаните граници подпомагат визуализирането.
Остин почука с показалец по екрана.
– Този символ може да означава потънал кораб. Проблемът е, че не знам дали този квадрат е с диаметър един километър, или десет, или сто.
– Изображението е като пръстов отпечатък – започна да обяснява Уилмът. – Отпечатъците се съпоставят по характеристиките на браздите, според точки на идентичност или според съвсем дребни подробности, по система разработена от Галтон. Идентификацията на отпечатъците се прави чрез сравнение на съвсем дребни подробности като характеристики на бразди, островчета, разклонения. По подобие на този метод създадох алгоритъм, който ще съпостави тази примитивна карта със сателитните снимки. Ще накарам компютъра да провери всяка възможност. Това обаче ще отнеме време.
Остин му каза, че отива на съвещание, но му заръча да се обади, ако разбере нещо. Взе асансьора и слезе на по-долен етаж. Срещна се с Дзавала във фоайето и двамата заедно тръгнаха към заседателната зала. Стените бяха покрити със снимки на кораби. Дългата заседателна маса в средата на залата сякаш се носеше като кораб в море върху дебелия син килим.
Пол и Гамей Траут седяха на масата заедно с млада жена със сериозно лице, за която Остин предположи, че е Анджела Уърт. Анджела май все още беше в шок. Само за няколко часа се беше запознала с двамата Траут, бяха убили шефката ѝ, почти пред очите ѝ, и бяха посегнали на живота ѝ. Все още ѝ се виеше свят от тези събития, когато я заведоха в самото сърце на НАМПД – агенция, за чиито подвизи само беше чувала.
А после вратата се отвори и двамата мъже, които влязоха, спокойно можеха да минат за герои от приключенски роман. Здравенякът с пронизващите синьозелени очи и странна светла коса се приближи и представи себе си и привлекателния си приятел. Анджела онемя.
Всички седнаха на масата и Пол им раздаде копия от компютърно генерирания кораб от Тарсис.
– Според нас това е типът кораб, който би могъл да доплава до Северна Америка. Не стигнахме далеч с определянето на трансатлантическия маршрут, затова решихме да опитаме друго. Забелязахме, че поредица от връзки води към Философското общество, и ги проследихме. Така се запознахме с Анджела.
– Поздравления, задето сте открили папката на Джеферсън – обърна се към нея Остин с дружелюбна усмивка.
– Благодаря – отговори Анджела. – Всъщност беше чист късмет.
– Това не е единственият чист късмет на Анджела – намеси се Гамей. – Кажи на Кърт и Джо какво още си открила.
– Според нас Мериуедър Луис е бил убит, за да му попречат да предаде някаква жизненоважна информация на Томас Джеферсън.
– Ще ми е интересно да разбера как сте стигнали до този извод – полюбопитства Остин.
Анджела извади една папка от очукано кожено куфарче.
– Прегледах документите, търсех информация за роба на Луис, младеж на име Зеб. Според архивите той пристигнал в Монтичело няколко седмици след смъртта на Луис. Възможно е да е пътувал заедно с човек на име Нийли, който е занесъл в Монтичело новината за смъртта на Луис. Навярно му е била нужна помощ за вещите на Луис, затова е взел роба. Запитах се какво ли е станало със Зеб след това.
– В онези времена със сигурност са сметнали роба за част от имуществото на Луис – помогна ѝ Остин.
– Точно това си помислих и аз, че са го доставили на семейството на Луис заедно с останалата част от собствеността му. Имах някакво предчувствие и проверих всички роби в Монтичело. Открих нещо много интересно.
Тя подаде на Остин лист хартия с имената, пола, възрастта и задълженията на робите. Остин прегледа внимателно списъка и го подаде на останалите, без да каже и дума.
– Зеб е записан като свободен човек. Бил е назначен на работа в къщата – възкликна Гамей.
– Как така е станал свободен на осемнайсет години? – попита Остин.
– Мисля, че свободата му е била възнаграждение – предположи Анджела.
– Има логика – съгласи се Остин. – Това е бил начинът на Джеферсън да се отблагодари на младия мъж, задето му е направил някаква услуга.
– Доставил му е информацията на Луис – каза Гамей. – Обзалагам се, че Зеб я е предал на Джеферсън.
– Знаете ли какво е станало с него? – обърна се Остин към Анджела.